Защо спазваме традиции?

Силвия Петрова: Традициите не са закон, а удоволствие

Честно казано, ужасявам се от сватби с ритане на менчета, чупене на погачи над главата, право хоро и младоженка, която минава да събира подаръци от гостите под звуците на песента „Ела се вие превива, булка се с рода прощава”. Идея нямам защо еманципирани жени от XXI век, които ходят на работа и висят във фейсбук, се преобразяват в хрисими девици, щом облекат бяла рокля. Още по-голям кошмар са ми така наречените курбани, в които „за здраве” се коли ритуално някоя животинка. Не разбирам също защо за Коледа (не ден-два по-късно) трябва купиш минимум 20 подаръка на цената на истерия, изхабени нерви и двойни тарифи. Много съм далече от идеята, че задължително трябва да изпълнявам някакви традиционни ритуали, за да съм здрава, богата и щастлива. Но пък ако съм здрава и спокойна, с удоволствие ще замеся питка на Бъдни вечер и ще сложа едно кисело зеле със свинско на Нова година. Не за щастие, а от щастие.

Христина Стоянова: Защото имам фамилна традиционна обремененост

Откакто се помня в бащината къща все някоя традиция ще ми се усмихне. Ще ми напълни душицата още с мириса на изсушени стръкове босилек, които моята баба с любов топи в едно менче с вода и с него поръсва главите ни, обрисувайки Христовия кръст навръх Бабинден. За да сме живи, за да сме здрави, за да сме все така традиционни. Ние пък й отвръщаме с „хигиенния” навик да я изкъпем заедно с дрехите за крепкост.

Навръх Ивановден всяка година в Перущица напети младоженци и техните приятели показват каления си кураж в тамошната река. Къпанките е традиция, която повелява мъжете, задомени предишната година, да хвърлят по едно менче с червено вино във вира, а след това да го последват. Да поизкъпят за здраве себе си и всичките любопитковци дошли да видят смелостта на младежите, непознаваща студ. Къпанките е традиция, която завършва с изсипването на вода в ръкава на булката, хванала се здраво за същата онази лозница, дала великодушния си плод за сътворяването на пенливо винце. Традиция, която повелява да е плодороден и смел бракът.

Спазвам традициите, защото ми е уютно и защото по този начин почитам всичките си деди, които са ги пренесли през времето, за да мога и аз като тях да оставя диря след себе си.

Румяна Смилкова: Традициите те правят онзи камък, който си тежи на мястото

Според мен спазваме традициите, защото са измислени да са супер приятни. Е, повечето от тях. А и са свързани с весело прекарани мигове с най-приятни за нас хора на големи софри. В България има много ритуали и традиции, но обикновено всеки почита тези, на които са го възпитали родителите му и са се слели със съществуването му. И дори не се замисляме, че може да ги пропуснем. Приятно е да сготвим рибка за Никулден или да приготвим нечетен брой ястия за Бъдни вечер и да изтеглим паричката. Най-хубавото на традициите според мен е, че ни карат да се събираме на сладки приказки със семейството, роднини и приятели, които обикновено виждаме веднъж годишно, точно тогава. В наши дни часовниковата стрелка сякаш се върти двойно по-бързо и няма време за дълги срещи и софри до прозявка. А по празниците се отпускаш, знаеш, че нищо не те притеснява.

Един приятел ми каза: „Почитам традициите, защото така са ме учили и така не се губи историята и бита на нашите прадеди. Знаеш че имаш минало, както и настояще и бъдеще. Въпреки, че за някои традициите са да се наядеш като прасе и да вдигнеш холестерола”, и съм съгласна с него. Все пак финалното изречение за мен е, че традициите те правят онзи камък, който си тежи на мястото.