Поверия, свързани с трапезата

Покрай Великден и Коледа всички се събираме около масата, но знаем ли какви за старите български традиции и какво символизира трапезата, като цяло. Предлагаме ви текст, от който ще научите повече за обредното хранене на старите българи, за трапезата като символ, за това какво трябва и какво е забранено да се прави на масата.

Храната на ритуалната трапеза е символна. Хлябът, виното, курбанът, ястията, които се слагат, са символично предизвестяване на късмета и благата, които се наричат и по вълшебен начин предизвикват. Мед за сладост, сол за ситост, орехи за здраве, зърнени храни за набъбване и растеж във всичко, плодове – за плодородие и изобилие... Съвместното хранене е символ и на съвместно вкусване на всичко онова, което съдържа като пожелание празничната храна. Като цяло – това са най-важните неща в живота. Устоите му. Ценностите му. По този начин съвместното хранене е символично приобщаване към тези ценности, сплотяване в едно цяло на седящите около трапезата, на най-важните ритуални лица.

Обредното хранене за старите българи е свещено наричане за късмет. Трапезата е образ и символ на рода. На нея не се сяда, преди стопанинът да се прекръсти. Тя е контакт направо с Бога. „Ела, Боже, да ядем”, казва бащата и в този миг трапезата има смисъл на жертвоприношение. Съвместното хранене прилича на магическо споделяне и разпределяне на ценности като живот, участ, съдба. Спазва се безусловна йерархия, първо сяда най-възрастният, после всички останали. Пак той разчупва и раздава хляба, общата съдба на дома. На когото каквото даде, това е неговият дял от общия късмет. Не се пресяга, не се иска още. Както към съдбата не е може да се пресегне човек. Но пък е добре да изяде своя залък късмет сам и докрай. В първата година след брака младите невести “стоят на едно коляно”, готови всеки момент да направят каквото е необходимо. Те всъщност са все още с един крак у дома. Съвместната трапеза на коледарите с домакините е демонстрация на приобщаване към възрастните, към нормите на социалното човешко поведение.

Празничната трапеза – като част от съвместното хранене

Силна благословия за късмет добива трапезата по време на празник. Тогава всяко действие и храна на нея имат магически смисъл – допринасяне на блага, плодородие, живот, здраве и гадаене за тях.

На празничната трапеза храната е жертва на божеството. Чрез нея хората се доближават до него, отварят път за общуване помежду си, за омилостивяване, измолване на благосклонност. Храната е дар, след който се очакват и даровете на отвъдното. Хлябът е безкръвната жертва. Курбанът е още един начин за почит към обитателите на отвъдното. Прави се при болести, злочестие, безплодие и всякакви несполуки. И е задължителен при всички празници. Ако не дадат добро светците, поне да не се разсърдят. Невероятна е тази размяна на дарове между хората и обитателите на отвъдното. То е общуване чрез приятелство, чрез размяна на добри послания и предопределяне на доброто бъдеще чрез тях.

Храненето на празници е хранене със светците патрони. Раздаването на храна при помен има същия смисъл, съвместно хранене с душите. Този вид хранене е благословен и магически. „Вечерял си с Бога”, казва народът ни на всеки късметлия. Същото в пълна сила важи и за обредното пиене – напиването на мъжете на Трифоновден, а на жените на Бабинден, пиенето на блага ракия при сватба.

При годеж, когато разговорът не върви, годежарите носят софра. Софрата, символ на дома и на огнището, е онзи свят олтар, пред който сякаш трябва да отстъпи несъгласието, да приобщи, да сближи преговарящите. Но тя има своя смисъл само когато съгласието вече е постигнато, когато на нея могат да седнат двете семейства вече заедно. В един момент трапезата магически се превръща в дом на младоженците, върху който се слага нишанът. Гостите от рода на момъка (момари) хвърлят отгоре му пари за този дом, “покриват го”, “заграждат го” с тях, а най-отгоре поставят златна пара за огнището. Най-голяма, като най-важно място в къщата, златна като слънцето и като земния му образ – огъня.

Вярвания и знамения

Ако българите имат домашно божество, то е хлябът. Хлябът е символ на Бога.

Заседяването около масата е белег на общуване с Бога, желание да се събере цялото семейство, да се реши важен проблем.

- Мръсни, нечисти предмети не се слагат на масата.

- На масата не се стъпва. Дори ако се наложи, трябва да се събуе, да подложи нещо.

- Ако дете седне или стъпва на масата, ще се разболее.

- Грехота е да се обърнеш с гръб към масата.

- Храни се с дясната ръка, с лявата е небогоугодно.

- По време на хранене и около масата хората трябва да бъдат смирени и добре настроени един към друг, чисто облечени. Не се вдига шум. Иначе се очакват неприятности в семейството.

- Не се смее по време на ядене. Който го прави, е или пиян, или гневи Бога и радва дявола, който стои под масата и чака Бог да се разгневи, да напусне мястото си и той да му го вземе.

- Ако се засмее човек, ще глътне троха или ще му приседне.

- По време на хранене се пее само на светец, събор или друг празник.

- Който пее на масата, ще се ожени за циганин или музикант. А музикант къща не храни.

- Не трябва да се прозява или протяга на трапезата – на бедност е, на неплодородие и други беди.

- Който яде хляб след заник слънце, ще му зайде умът.

- Ако хлябът падне на земята, целуват го, искат му прошка. Никой не е по-голям от хляба.

- Синия не бива да се прескача, голям грях е.

- Вода по време на храна се слага само ако на човек му приседне.

- Сутрин се пие гроздова ракия, а през останалото време – вино.

- Хляб се меси, колкото е необходимо за един ден.

 - От уважение към храната не се яде ходешком.

- Когато човек се храни, „и змия не го закача”.

- Голям грях е да бъде убит човек по време на хранене.

Ако на маса сложиш прибор повече, „гост ще дойде”.

- Гостът, заварил те на хранене, е доброжелател. Ако откаже да се храни с домакините, обиждат се и му казват: „Хайде, хайде, не си по-голям от синията.”

- Гостът се кани да седне, особено ако в къщата има млади за женене. Да седнат и сватове.

- Ако гостът е канен, винаги трябва да донесе нещо за къщата, за децата и пр. – нещо сладко.

- Ако те канят с длан нагоре – къщата е отворена за теб. Ако дланта на домакина е обърната – къщата е затворена за теб, има родилка, по някаква причина не си желан.

- Когато хората тръгват за гости, първо „връзвали кучето”, ядат, за да не се изложат пред домакините. За да не унижат достойнството си с много ядене.

- Като става гостът от софрата, пак се мие, иначе отнася късмета на дома със себе си.

- Ако някой не мете трохите веднага след ядене „на този свят”, на “оня свят” ще ги мете с веждите си.

- Преди вдигането на трапезата на нея трябва да има парче хляб. Лош знак е, ако е празна. Тогава софрата „плаче” и в къщата идва сиромашия.

- Квас след залез не се изнася, за да не се изнесе „подквасът” от къщата. Също и сол.

- Ако се разсипе сол, ще се скарат хората в дома.

- Хляб, като се дава, не бива да се мери.

- И в най-бедните и гладни години просяк не се връща без хляб.

- При подялба между двама братя масата остава в къщата, където остава да живее стопанинът.

- Ако ножът е с острото нагоре – „ще пътуваш”.

- Не бива да се бърка с нож или вилица в млякото или сметаната – „режеш вимето” на кравата.

- Ако при хранене двама посегнат едновременно към едно и също нещо, гости ще дойдат.

- Деца не бива да ядат крило от кокошка, за да не им излиза ечемик по очите.

Из „Български ритуали за късмет”

Книгата може да купите тук