От деца ни втълпяват, че доброто възпитание означава да си любезен и никога да не забравяш да благодариш. Малко родители обаче и преди, и днес, си правят труда да обяснят на децата си по-дълбокият мисъл на тази дума. Вероятно понеже самите те не са го прозрели. Защото благодарността е нещо безмерно повече от любезност и приятни обноски. Тя е светоусещане, стил на живот, вътрешна философия. Благодарността не е дежурна фраза, не е пуйка с кестени или свещичка в църквата. А прост, но същевременно гениален начин да изживеем живота си по-добре, като низ от чудеса и благоденствие.
Обръщали ли сте внимание, че самата дума е образувана от две части – ‘благо’ и ‘дарявам’. Чрез нея подаряваме благодат не само на околните, но главно на себе си. „Благодаря” е наистина чудодейна дума и ненапразно всяка култура й обръща особено внимание.
В античността благодарността се е разбирала като добродетел и се е свързвала със справедливостта. Сенека отбелязва, че благодарността трябва да е доброволна, като ценността й е не толкова практическа, колкото морална. От тази гледна точка съзнанието за благодарност е по-ценно от получения материален дар, защото тя възвисява душата. Цицерон казва: „Нито едно качество не бих искал да притежавам в такава степен, както умението да съм благодарен. Това е най-високата добродетел, майката на всички останали”.
В християнството благодарността е дълг и се свързва по-скоро с милосърдието. За много религии е важна идеята за благодарността към Бог, която може да се изрази чрез добри дела и опит за изкореняване на слабостите и пороците. Идеята за благодарността като отговорност развива философът Имануел Кант, който различава „обикновена благодарност”, заключаваща се в признателност към някого, и „деятелна благодарност” – действия, чрез които изразяваме признателността си. Според него всеки от нас е морално длъжен да изпитва благодарност, а признателността не може да се изрази напълно с материални средства, защото у дарителя винаги остава заслугата да бъде първи в благодеянието.
Различните култури и философски школи поставят различни акценти, но главното при всички е, че благодарността е позитивно чувство, чрез което човек престава да се концентрира върху себе си, обръща внимание на другите и по-лесно се наслаждава на контактите си с околните.
Във всяка цивилизация благодарността е най-светлото и възхвалявано чувство, което винаги върви заедно с любовта. Така е дори днес, когато религията все по-рядко диктува правилата в живота на младите хора. Съвременната ню ейдж философия – новите правила за добър живот, които са основани на парченца от различни религии – също отделя подобаващо внимание на чувството на признателност.
Според закона на благодарността, многократно проверен от милиони успели хора по целия свят, колкото повече и по-искрено благодари човек на всички и всичко около себе си, толкова по-добре се развива животът му. Струва ли ви се странно да благодарите на слънцето, че свети и на шофьора, който не ви е направил път на пешеходната пътека? Направете го и само гледайте какви чудеса се случват.
Денят на благодарността
Идеята за празнуване на благодарността и окончателното събиране на летния урожай идва от дълбока древност, но американците са я превърнали в институция. Техният Thankgivings Day е едва ли не най-американският празник с 400-годишна история. На 26 декември 1620 след двумесечно плаване корабът Mayflower акостира в Кейп Код, щата Масачузетс. На борда пътуват англичани протестанти, поели на опасно пътешествие с надеждата да основат в Новия свят колония, където най-сетне да бъдат свободни.
Първите две лета са много сухи, а на третото губернаторът на пилигримите Уилям Бредфорд обявява ден за пост и молитва за дъжд. И като по чудо от небето бликва благодатен порой. За да отбележат чудесното събитие, постановяват да се чества Ден на благодарността.
Дълго време празникът е неофициален за така наречената Нова Англия, но през 1777 Континенталният конгрес го обявява за национално събитие, а през 1863 става национален празник и започва да се отбелязва през четвъртия четвъртък на ноември (в Канада го отбелязват през втория четвъртък на ноември).
В Деня на благодарността членовете на семейството се събират в дома на най-възрастния роднина. Всички изразяват благодарността си за това, което имат, а благотворителните организации традиционно дават обяд за бедни и бездомни. Ястията, които се сервирали през първите години на честване на празника, са станали традиционни – печена пуйка, хляб с подправки, сладко от боровинки, картофено пюре, тиквен пай.
В зависимост от региона могат да се добавят шунка, сладки картофи, царевица, сметана. Традицията за хапване на пуйка води началото си от Бенджамин Франклин, който искал да наложи птицата за национален символ на Америка – защото е с величествена осанка, тича бързо и има остро зрение. Според легендата пък първите заселници изпекли и изяли четири пуйки. От 1947 пък ежегодно президентът „помилва” пуйки.
В Европа „благодаря” денят е на 11 януари.
Коментари (0)
Вашият коментар