Островът на ветровете, в който не може да не се влюбиш (галерия)

Потегляме с колата към село Ешелек, най-близкото до двата сърф спота. Решили сме да се откажем от екстремния вариант за нощувка на палатки, тъй като вятърът е наистина безмилостен, и да отседнем на квартира. Когато тръгваме из селото, за да си изберем къща, осъзнаваме най-голямата си грешка за това пътуване – не сме си взели българо-турски разговорник, а само едно момче от компанията ни знае няколко основни думи: стая, нощувка, квартира. Уж нищо наглед работа, но се оказва невъзможно да се разбереш с местните хора. По безпомощна не съм се чувствала никога в живота си! След ръкомахаме, посочване на цифри с пръсти и рисуване на човечета и легла на едно тефтерче, най-сетне се спазаряваме.

Изтощени сме от комуникацията, но затова пък къщата ни е фантастична – прясно измазана, с блестящи от чистота стаи и романтична асма на двора. Хазяинът ни – около 70-годишен лъчезарен дядо на име Зия, черпи нас, момичетата с по една праскова, стиска ръцете на момчетата, светкавично носи чисти чаршафи и загрижено гледа дали сме доволни. Време е за каране! Сърфистите си вземат дъските и платната, а аз ги придружавам до спота. На Гьокчеада има два плажа, идеални за уинд- и кайтсърф. На единия морето е гладко като огледало (казват му „паркета”), а вятърът духа от сушата към морето, което е опасно за начинаещите сърфисти, тъй като може да ги отнесе доста навътре. Моите приятели обаче харесват другия - уейв спот, където има вълни и духа от морето към сушата. Тук май за първи път усещам пълния смисъл на израза „вятър в косите” – чисто и просто усещане на свобода и щастие. Забравям напълно нежеланието да ме „брули вятърът”, слагам си качулката и се хипнотизирам от пробляскващите в морето сърф платна.

Вечерта идва голямото кулинарно изкушение. Турската храна е вкусна до безобразие и толкова ароматна и красива, че се нахранваш още докато си избираш пред огромната витрина. Персоналът в ресторантите помни поименно всеки посетите, дори и да е идвал преди няколко години, и говори български. Най-прекрасната черта на турците е топлата им човечност – гостоприемството им е толкова искрено, че макар да си наясно, че си само клиент, ти става уютно и мило. А за всяка покупка, дори и най-дребната, получаваш подарък от магазинера.

Ще ви издам и едно лично откритие: в Турция е по-изгодно, когато пазаруват жените – продавачите се надпреварват да им угаждат и ги затрупват с „бонуси”.

На следващия ден, след като сърфистите се уморяват да се гонят с вятъра, си правим разходка до Калекьой, от където се вижда като на длан гръцкият остров Самотраки. Имам особена слабост към него, защото знам, че преди векове там са се провеждали мистериите в чест на бога Дионис, и се е вярвало, че който участва в тях, се сдобива с безсмъртие. Все още не съм имала възможността да проверя дали съм станала безсмъртна, но гледката е наистина фантастична. Успяваме да пристигнем точно по залез, което многократно усилва въздействието на бавно очертаващия се на фона на потъващото в морето слънце остров Самотраки. На скалите има примамливо заведение с възглавнички и наргилета, но ние се преборваме с изкушението да останем там и се качваме до крепостта, а с всяка крачка нагоре става все по-смайващо красиво.