В Япония ги наричат гейши, в Корея кисенг. Онези изящни, красиви и талантливи жени, които първосигнално в главите на неособено адекватните исторически умове са заклеймени като „азиатски проститутки”.
Кисенг били артисти, които познавали до съвършенство тънкостите на танца. Свирели виртуозно на типичните корейски инструменти, пеели божествено и били обиграни оратори. Освен това били доста сръчни в оказването на медицинска помощ и умело боравили с иглата и конците, творейки красива бродерия. Въпреки че спадали към най-нисшата прослойка на обществото, тъй като били млади и красиви жени, които лесно влизали в контакт с мъжете, били обучавани да разведряват обстановката по време на държавни тържества.
По времето на династията Горейо са със статут на държавни чиновници, които имат задачата да забавляват мъжете от висшите кръгове - благородници, та дори и крале. В ранен Чосон дори се е обмисляло да бъдат забранени, защото присъствието им като явление в корейското общество било в конфликт с моралните схващания на конфуцианството. Но това така и не се случва, защото кисенг упражнявали огромно влияние върху управниците. Освен това имало опасност благородниците да посегнат към съпругите на обикновените граждани.
И при кисенг съществува йерархия. Най-висок статут имали онези, които се учели да пеят и танцуват, за да забавляват най-влиятелните корейски мъже. Те се ползвали с най-много привилегии сред всички кисенг, но след навършване на 30 години, трябвало да се оттеглят. Следващият клас кисенг били канени по партита, където забавлявали гостите със своите умения, но също така били ползвани и като куртизанки. Онези кисенг, които стояли най-ниско в йерархията, нямали право да изпълняват типичните за най-високата класа кисенг танци и песни, единствената им роля била на жени за забавление.
Сред всички жени от Чосон кисенг разполагали с най-много свобода и били приемани като почти равни на мъжете.
Любов по време на кисенг
Хуанг Джин-И е най-известната кисенг през 16-ти век. Макар й дъщеря на аристократ, Светла Луна, както е нейният псевдоним, нямала право да се омъжи за благородник, тъй като майка й била сляпа музикантка с обикновено потекло от кисенг група. За да я предпази от съдбата на кисенг, майката обявява детето си за мъртвородено и я дава на отглеждане в манастир. Въпреки усилията й, Джин-И сама се присъединява към трупа, намираща се близо до светата обител, запленено от очарованието на цветовете, музиката и танците, които съпровождат живота на кисенг. Докато трае обучението й за кисенг, Джин-И се влюбва в наследника на благородник. Любовта им е абсолютно невъзможна заради кастовата разлика, но двамата били толкова влюбени един в друг, че решават да избягат, за да се отдадат на щастието си. Вечерта, когато било планувано бягството им, започва страшна буря. Директорката на кисенг трупата, в която се обучавала Джин-И, обаче разбира за намеренията й, и заключва портите. Влюбеният младеж цяла нощ чака любимата си под студения дъжд, което води до свирепа бронхопневмония. Дни след това той почива, а Хуанг решава, че никога повече няма да обича и се посвещава с всяка една фибра на кисенг изкуството.
Когато става пълноправна кисенг, тя е обожавана от няколко благородника, с които има връзка. Единият от тях дори предизвиква дискусия сред обществото заради това, че си е позволил да се забърка с жена, която е по-нисша класа. Известно време има отношения с философ и учен, който е неин преподавател. Остава в корейската история не само с любовите си, но също и с необикновената си хубост, изключителната си интелигентност и остроумен чар.
Джин-И е известна и със своята поезия, написана на хангул (азбуката на корейския език) и класически китайски. Не само че е била завидно добра на гаягъм – традиционен корейски струнен инструмент от семейството на цитрите, но и до ден днешен има няколко запазени композиции, написани от нея.
Заради нейната независимост и самоуверена природа, тя се превръща в културна икона на Корея. Обявена е като едно от трите чудеса на Сонгдо – града, в който е живяла.
Коментари (0)
Вашият коментар