4 заблуди за хиперактивните деца

Хиперактивността е проблем, който не бива да бъде пренебрегван. В обществото обаче съществуват множество заблуди по отношение на децата, страдащи от него. Педиатърът Жан Шамбри ни разкрива четири от тях.

Всички хиперактивни деца са бурни и неконтролируеми

Всъщност официалното наименование на проблема е Синдром на дефицит на вниманието с или без хиперактивност (СДВХ). Изследвания сред деца на възраст 6-12 години, страдащи от него, показва, че 45,5% от тях проявяват единствено признаци на проблеми с концентрацията и бързо губене на интерес към различните активности. Те обаче не са нито прекалено буйни, нито неконтролируеми, подчертава д-р Шамбри.

Всички буйни деца са хиперактивни

Педиатърът обяснява, че не бива да се прибързва с поставяне на диагнози, защото не всички буйни деца непременно са засегнати от хиперактивност. В повечето случаи малчуганите проявяват кризи на буйност през различни трудни за тях периоди – раждане на братче или сестриче, тръгване на градина, разделяне на родителите и т.н., но това съвсем не означава, че страдат от хиперактивност.

Синдромът се разпознава лесно

Всъщност СДВХ се установява трудно, уточнява д-р Шамбри. Причините са няколко – от една страна не съществува конкретен тест или изследване, който да доказва наличието му. Освен това симптомите могат да наподобяват тези на нервност, депресия или раздразнителност. Педиатърът изтъква също, че дори и специалистите да имат съмнения за наличието на синдрома още в първите години на детето, категорично може да се установи наличието му едва след навършване на 6-годишна възраст, когато мозъкът на малчугана се е развил достатъчно.

Страдащите от СДВХ не са достатъчно умни

Това е голяма грешка, която не бива да допускат нито родителите, нито педагозите, подчертава д-р Шамбри. Децата със СДВХ в никакъв случай не са по-глупави или по-бавно развиващи се от другите. Те просто имат проблеми с концентрацията – често се разсейват от най-малкия шум или странична дейност. Не могат да се съсредоточат в дадена задача, бързо се отегчават и правят грешки не защото не са достатъчно умни, а защото са дезорганизирани и прибързват.

Правени са изследвания обаче, които показват, че когато се създаде достатъчна мотивация за тези деца, те демонстрират много по-добра успеваемост в различни задачи.

Педиатърът подчертава, че правилният подход и режим е от изключително значение за децата със СДВХ и най-вече фактът да не бъдат третирани като глупави или не можещи.