Този режим помага за по-лесната адаптация на първолака

Първите учебни дни са истинско изпитание за семейството на първолака, чийто ритъм на живот рязко се променя. Често се налага сутрин да се бърза през глава. Раздялата между детето и родителите пред входа на училището обикновено е нервна, защото в повечето случаи майките и татковците вече са закъснели за работа. Този сутрешен "ритуал" се отразява върху емоционалното състояние на детето през целия ден, твърдят психолозите.

Още преди началото на учебната година помислете за създаването на режим, който да ви спести напрежението и сутрешната суматоха.

С усмивка събудете детето. За да го постигнете, и вие трябва да сте станали навреме и отпочинали.

Не пришпорвайте първолака. Закусете заедно. Някои деца нарочно се размотават на масата, за да останат по-дълго с родителите си. Ако детето знае, че докато закусвате ще му обърнете внимание и ще поговорите, няма напразно да губят време.

След като се върне от училище, оставете първолака да си почне поне 2 часа. Ако иска да ви сподели нещо от преживяното през деня, не отлагайте да го изслушате. А ако мълчи и виждате, че е притеснен, изчакайте го да се успокои, след което той сам ще ви каже проблема.

Най-подходящото време за учене е между 15-17 часа. Ако детето търси вашата помощ, не му отказвайте. В началната училищна възраст е трудно да се постави границата между мързела и все още липсващата система за учене. Възможно е детето да ви моли за помощ просто защото иска да сте по-близо до него.

Децата не обичат да ги сложите в леглото, да им кажете "Лека нощ", да изгасите лампата и да излезете от стаята. Много по-приятно им е да заспиват, докато им четете или си говорите. Това ги успокоява, като елиминира натрупаното през деня напрежение.

Подгответе първолака психически

Днешните деца се научават да четат и да смятат поне до 10 в задължителните предучилищни групи. В първи клас по-голямото изпитание за тях се оказва редът, който трябва да спазват. Строгите правила, точността до минута, с която започват и свършват часовете, задължителното носене на ученическа лична карта напрягат първолаците. Още по-трудно е да намерят свое място сред съучениците. Затова в края на лятото е добре родителите да започнат да подготят психически децата, а в началото на учебната година да бъдат внимателни и търпеливи, за да им помогнат да преглътнат неизбежната доза стрес. Така първолаците по-бързо ще се адаптират, без да понасят травми.

Първо си дайте сметка какво е по характер детето ви. И в училище, както и в живота, по-стеснителните и чувствителните често търпят безпардонното поведение на по-"отворените". А физически по-силните често налагат волята си с агресия. Ако детето ви е по-буйно, трябва вече да сте го учили да се сдържа. Говорете отново за това, внушавайте, че е по-добре съучениците му го обичат, а не да се страхуват от него. Предупредете, че ще си има проблеми с учителите.

Много родители насърчават децата си да отвърнат със същото: "Ако те ударят, удари и ти, няма да се оставяш да те бият". Смятат, че по този начин култивират борбеност. Според детските психолози подобна възпитателна мярка не дава положителен резултат. Внимателно обяснете, че е възможно някой съученик да опита да го тормози. Не защото е лош по характер, а вероятно защото има лош пример пред очите си. Ако се случи, нека веднага да ви каже. Посъветвайте детето да се защитава не с оправдания, извинения или затваряне в себе си, а като се помъчи да започне диалог със своя противник.

Предупредете първолака, че е възможно да възникнат проблеми и с по-големите ученици, например: "Ако някой батко иска да ти пребърка джобовете и да ти вземе парите, не се бой, нека го направи, но го попитай "Ти как би се чувствал, ако някой голям мъж направи същото с теб?". Така ще подготвите детето психически за евентуални неприятни случки.

Ако има опасност вашият първолак да стане обект на обиди, защото например носи очила, брекети на зъбите или е пълничък, също ще се наложи да го подготвите и да му инжектирате самочувствие. Обяснете, че всеки човек си има слабости, но също и силни страни, с някои от които превъзхожда останалите. В случай че се присмиват на детето, защото е пълно, нека каже насаме на подигравача: "А ти знаеш ли, че някои хора са дебели, защото са болни?". Това може да накара присмехулника да се засрами.

Ако имате опасeния, че детето по някакви причини ще изостава в училище, помислете отсега така да организирате програмата си, че да му отделяте повече време и да му помогнете с подготовката на уроците.

Всяко трето дете има страх от училище

Нормално е училището да предизвика страх у първолака. След безгрижните дни в детската градина идва времето на нов етап във физическото и в интелектуалното му развитие, съчетан с изискванията за усъвършенстване на вече придобити умения и навици, за овладяване и привикване към нови модели на поведение. "Доказано е, че всяко трето дете има проблеми с адаптацията към училищната среда - казва психолога Цанко Цанков. - В случаите, когато страха от училище прерасне във фобия, задължително е да бъдат открити причините, независимо дали са реални или въображаеми. Необходимо е да се изясни дали става дума за страх от училище, или за страх у детето да напусне дома си."

Възможно е то да изпитва притеснения, че няма да се справи с уроците и домашните, да се страхува от наказание при нерешена задача или от общуването с толкова непознати деца. Ако се сблъскате с такъв проблем, имайте предвид, че той може да бъде преодолян с намирането на добър приятел, който да споделя училищния чин или да играе с детето през междучасията.

Ако пък се породи страх от напускането на дома, замислете се дали самите вие, родителите, не пренасяте върху детето собствените си притеснения и тревоги. В такъв случай трябва да обясните на първолака, че след края на учебните часове винаги някой от семейството ще го чака и заедно ще се приберат вкъщи. По пътя и у дома той ще може да сподели какво му се е случило в училище, какво му е било интересно, как се е справил със задачите, кои са приятелите му, какво не му е харесало. "Най-добре е родителите и детето заедно да стигнат до убеждението, че училището е една реалност извън семейството, за адаптирането към която отговорността е взаимна - категоричен е специалистът. - Училището е препятствие, което малките деца преодоляват в търсенето на себе си и своя път в живота. То е институцията, която е призвана да помага да децата да се адаптират по-лесно в обществото. Затова и не би трябвало да бъде възприемано като нещо лошо и страшно."

Не изпадайте в паника, ако първолакът откаже да посещава училище скоро след началото на учебната година. Психолозите уверяват, че това поведение е преодолимо и не оставя последици, ако се потърси навреме компетентна помощ. В основата му често присъства разстройство на вниманието (хиперактивност или недостиг на внимание), което много родители възприемат като мързел и/или непослушание на детето.

Това може да доведе до почти безизходна ситуация, защото, от една страна, детето изпитва затруднения, пречещи му да се справя и да учи нормално, а от друга страна, изпитва страх, че може да бъде наказано за нещо, което не е в състояние да контролира. По този начин лесно би могло да се стигне до депресивност и/или повишена тревожност, съпроводени с чувство за неразбиране и за изолиране от заобикалящата действителност (бягство от реалността).