В началото на връзката човек може да я възприеме като ласкателство – щом иска да съм само негова, значи умира от любов по мен. С течение на времето обаче ревността е способна да превърне една връзка в достоен сюжет за филм на ужасите. На древнославянески език думата ревност първоначално е означавала отговорно, сурово, педантично отношение към нещо. Именно такова отношение е трябвало да има сериозният мъж към своето семейство и към съпругата си. Обичаш или не, трябва да държиш на семейството си. С течение на времето думата е придобивала по-различни нюанси, а днес основното й значение е на сляпа и страстна недоверчивост, мъчително съмнение в нечия любов и вярност.
Ревността е една от най-силните човешки емоции, която парадоксално стои между любовта и омразата. В основата й е чувството за собственост – „не пипай (или дори не гледай), това е мое!”, както и комплексът за непълноценност – „партньорът ми си е намерил някой по-добър от мен”. Ревнивецът е способен да отдели цялото си време, за да следи набелязания „неверник”, като се фиксира само върху това, което потвърждава неговите съмнения. Разкъсван от съмнения, той не спи по цели нощи, страда от неврози, съсипва здравето си, разваля връзката си. И всичко е на основата на собствените му фантазии, които често нямат нищо общо с реалността.
Според психолозите, по-склонни към ревност по правило са подозрителните, неуверени и комплексирани хора, както и тези, които имат връзка не по любов, а по други житейски съображения. Ревността е нормален начин на мислене и за хора, които в детството си са наблюдавали подобно поведение в собственото си семейство.
Понякога ревността идва като гръм от ясно небе. В обичайната си комфортна обстановка човек може да живее напълно спокойно, докато не се случи нещо необичайно и стресово. То може дори да не касае връзката му с партньора – болест, уволнение, смърт на роднина и т.н. Стресът е в състояние да доведе до състояния като депресия, алкохолизъм, наркомания, а също и събуждане на ревност.
Наистина е болест
Специалисти от университета в Пиза наскоро обясниха същността на възникването на ревността. Според тях това чувство изпитват най-често стеснителните и мнителни хора, които в детството си са понасяли сериозни обиди и унижения. Обаче може да ревнуват и успели и богати хора, за които никой не би могъл да каже, че им липсва увереност.
Италианските учени са открили област от главния мозък, заради смущения в която човек може да се превърне в безумен ревнивец. Изводите им са получени след наблюдение на пациенти, страдащи от шизофрения, алкохолизъм и болестта Паркинсън. Според лекарите ревността напълно може да се причисли към патологичните заболявания, поради което лечението й е успешно в началните стадии. По мнение на експертите съществуват пет вида ревност: депресивна, параноидна, маниакална, страх от развод и хипертрофирана, а лечението е медикаментозно. В крайните си форми тя може да провокира страшни последствия като самоубийство и убийство. Разбира се, по-леките простъпи може да се лекуват вкъщи, но при крайните форми на разстройство (които специалистите наричат „синдром на Отело), е най-добре да се потърси лекарска помощ.
-----------
Освен че сама по себе си е заболяване, ревността може да причини най-различни други болести – главоболие, отпадналост, безсъние, стомашни язви, сърдечни болести, инфаркт, хипертония, бронхиална астма, разстройства в храносмилането, а също неврози, депресия, понижена сексуалност, отчуждение от хората, в това число и от най-близките.
Коментари (0)
Вашият коментар