Замисляме ли се какво слагаме в чинията си или ядем безразборно? Научили ли сме се да четем добре етикетите и да разбираме какво съдържат продуктите, които купуваме, или се осланяме по-често на гръмки надписи? И дори и да сме убедени, че имаме здравословен режим на хранене, възможно ли е да допускаме грешки?
1. Подсладителят е за предпочитане
По принцип е здравословно да се ограничава приемът на бяла захар, но заместването й с подсладители в някои случаи може дори да е по-опасно за здравето. В книгата си “Световната конспирация срещу здравето” д-р Атанас Гълъбов подчертава, че един от най-широко използваните подсладители – аспартамът крие огромни рискове за здравето ни – главоболие, гадене, обриви, виене на свят, дори загуба на зрение и поява на тумори. Затова внимателно четете етикети на продуктите без захар и по възможност, когато ви се яде нещо сладко, изберете плод.
2. Обогатените с витамини продукти са полезни
Навсякъде ни се предлагат храни с добавен витамин А, С или Е, като ни се втълпява, че това е най-полезното за нас. Всъщност най-полезното е да си набавяме витамини от плодове и зеленчуци, не от пакетирани храни.
Според Немския институт за оценка на риска продуктите за широка и всекидневна употреба не бива да се обогатяват с витамини, защото може да се окажат опасни, особено за рискови групи. Учените дават за пример, че предозирането на витамин С например може да доведе до стомашно-чревни проблеми и камъни в бъбреците, на витамин В 6 – проблеми с черния дроб, на витамин А – главоболие, световъртеж, проблеми с костите, на витамин D – проблеми с черния дроб и сърцето.
Истина е, че е здравословно да се храним с биолигично чисти продукти, проблемът идва от там, че не винаги това, върху което пише “био”, наистина е такова. Понеже търсенето на екологични продукти се увеличи, се увеличават и фалшивите такива. Ако един продукт отговаря на нужните изисквания, той трябва да има специален знак за екологично чист и удостоверение за това от специален сертифициращ орган.
Затова, ако сте решили да се храните “био”, винаги четете внимателно етикетите и не се оставяйте да ви заблуждават големи надписи като “натурално”, “био”, “произведено в екологичен район” или “използвана е екологична технология”, ако липсва сертификат.
4. По-добре черен пред бял хляб
Хората, които са решили да се хранят здравословно или да свалят килограми, винаги предпочитат черен хляб. Факт е, че пълнозърнестият хляб е полезен, но от друга страна от асоциация “Активни потребители” алармират, че на нашия пазар се срещат “черни хлябове”, които просто са боядисани бели. Понякога за боядисването им се използва утайка от кафе или вредни оцветители като Е150, Е151, Е 153, Е154, Е155, които могат да предизвикат силни алергични реакции и са забранени за употреба в редица страни. Съветват ни, когато избираме типов хляб, винаги да следим какво пише на етикета – ако се твърди, че хлябът е ръжен, а на етикета пише, че съдържа само брашно тип 500 е ясно, че това е хляб от бяло брашно с оцветители. Освен това черните хлябове имат леко кисела миризма и вкус, така че ако хлябът е с текстура на бял, но с кафяв цвят, няма как да е наистина типов.
5. Мазнините са вредни
Това изречение се е превърнало в мантра и всички страним от каквито и да са продукти съдържащи мазнини. А истината е, че нашият организъм има нужда от мазнини. Единственият въпрос е какви. Вредните мазнини са хидрогенираните, съдържащи се в повечето сладкарски изделия, пакетираните бисквити, сладки и соленки, сладоледите, маргарини, за съжаление дори в някои сирена и млека. Те повишават нивото на лошия холестерол в кръвта и риска от сърдечно-съдови заболявания.
Съществуват обаче и полезни мазнини - ненаситени, които да необходими, защото понижават кръвното и риска от сърдечно-съдови болести и подобряват паметта. Такива е добре да си набавяме чрез редовна консумация на риба, маслини, авокадо, орехи, зехтин.
Коментари (0)
Вашият коментар