Хеликоптерни родители – адът за децата

„Гошко, мама ти носи супичка. И за жена ти ще остане.”

Ако самите вие не сте участник в подобен сценарий, то поне около вас гъмжи от примери: 30-годишни мъже, които живеят под един покрив с родителите си и всеки ден хапват от манджите на мама, пораснали момичета, които се отчитат на татко кога ще се приберат, уж зрели, но напълно зависими от родителите и индивиди. И майки и татковци, които „за добро” се бъркат в живота на децата си, неискайки да осъзнаят, че те отдавна са възрастни – с всички права и отговорности, произтичащи от това.

В милата ни родина е пълно с тях. Ако детето не се дундурка до дълбока старост, създателите му се заклеймяват от обществото като „лоши родители”. Вероятно защото у нас по традиция повече се цени надзираването и побутването, отколкото даването на свобода и възможността за лично отъпкване на пътищата.

В Западния свят има специален термин за този тип отношения в семейството – хеликоптерно родителство. Става дума за онези майки и бащи, които вездесъщо кръжат над чедата си, не дават косъм да падне от нежните им главици, напътстват всяка тяхна крачка, превръщат се в техни сенки, знаят всичко за живота им. Но докато само до преди десетилетие–две те се задоволяваха да разпитват учителите, съучениците и половинките им, днес те са безумно улеснени от бума в модерните технологии – което на практика не създава сигурност, а само невротизира и двете страни.

Хеликоптерни са категорията родители, които имат прекалено голямо участие в живота на децата си. Те се стремят да отстранят всяко препятствие и трудност, която се появява на пътя им, изпълняват чинно всичките им желания, предотвратяват разочарованията им.

Психолозите обаче са на мнение, че прекалената родителска опека води до негативни последствия за децата, като на първо място е рязко увеличеният риск от възникване на депресия, тревожност и ниска самооценка.

След проведено експериментално проучване е установено, че децата, чиито родители вземат голямо участие в живота им, се чувстват по-малко компетентни, не се усещат способни да управляват живота си и да противостоят на стресови ситуации. Основният извод на психолозите е, че хората, които са отгледани от хеликоптерни родители, не изпитват удовлетворение от живота и по-често се чувстват потиснати – макар че на пръв поглед би трябвало да са по-доволни и с по-добър старт от връстниците си, които не са се „радвали” на засилен родителски контрол.

Какво ни кара да кръжим като хеликоптери над децата си?

Учените обясняват, че този тип поведение няма почти нищо общо с родителската любов и загриженост. Манията да си „идеален родител” е по-скоро стратегия за бягство от собствените проблеми, желание за реализация в сферата на дома и децата. Майките и бащите, които се стремят да покрият понятието „перфектен” всъщност полагат усилия да контролират това, върху което имат пряк достъп (децата). А това реално е стратегия за бягство от проблемите, което им изглеждат извън техния обсег на влияние. И в крайна сметка манията им за контрол постила с добри намерения пътя към ада на децата им.