Като дете изпълнителният директор на Алпен фарма д-р Нонна Петрова мечтае да е капитан на кораб. Сега е ръководител на суша, но често минава през морета, заради конференции по хомеопатия и усвояване на нови знания, които да помогнат на българите да живеят по-здрави. Използва ли трикове за катерене по стълбицата на йерархията и как съчетава грижите за служителите си с тези за 3-те си деца, разказва тя самата на сутрешно кафе в офиса си.
Защо решихте да учите медицина?
- Още на 5-6 годишна възраст разбрах, че хората умират и че нещо не е както трябва. Тогава исках да издълбая окопи за всички и така да ги спася, а сега искам да помагам на хората да откриват лечителите в себе си. Това може да стане благодарение на възможностите, които ни дават съвременните лекарствените методи - част от интегративната медицина (съчетаване на методи за лечение от конвенционалната и алтернативна медицина).
Важно ли е образованието за добрия мениджър?
- В началото исках да уча молекулярна биология, но баща ми ме посъветва да запиша медицина, за да имам широки простори пред себе си и беше прав. След първи курс отидох в Санкт Петербург, където завърших педиатрия, специализирах алергология и изучих акупунктура. Имах невероятни учители, от които разбрах, че смисълът на живота е да даваш колкото може повече от себе си и тогава ще получиш двойно. Бях вдъхновена от грижата, която лекарите полагаха за пациентите, жертвоготовността и любовта, с която си вършеха работата. Завеждах кабинет по детска иглотерапия в център по рехабилитация на деца с бронхиална астма.
През 1994 г. се налага да се върнете в България. Какво последва?
- Работих като детски лекар в родния Бургас, след това в санаториума за деца с бронхиална астма в Свети Влас, в Дом „Майка и дете” - Бургас, но коравосърдечието на лекарите ме задушаваше. Бях на 31 г. с 2 деца и мислех, че вече всичко ми се е случило. През 1998 г. дойдох в София, за да специализирам алергология и започнах работа като медицински представител в Либра – фирмата, която сестра ми Теодора Петрова беше създала. Когато заработихме с лекарства, които влияят благотворно върху бронхиална астма, се почувствах полезна, заради информацията, която можех да споделя с колегите лекари и ми стана интересно. Тогава научих какви са механизмите на фармацевтичния бизнес, как се работи с производители на лекарства, как се създават, поддържат и обгрижват партньорските отношения.
Защо решихте да развивате хомеопатията в България?
- Защото тя е лечението на бъдещето. През 2005 година в Либра започнахме да представяме продукти на Немския хомеопатичен съюз, а аз да уча хомеопатия. През 2009 заедно с швейцарската компания Алпен фарма създадохме Алпен фарма – България и аз съм неин собственик. Нашата основна задача е да работим за промяна на основната парадигма в медицина, че трябва да се борим с болести. Добре е здравето да се създава в ежедневието, не в лекарския кабинет. Също така искаме да разпространяваме най-новите знания на съвременната конвенционална медицина, на комплементарната (наука за храненето) медицина, хомеопатията и други методи за поддържане на здравето.
С малки крачки ли напредвахте в йерархията или с големи скокове?
- Никога не съм се замисляла за йерархията и не ми се е налагало да решавам каква да бъде следващата ми стъпка, за да се кача на следващия пост. Следвала съм потока на събитията и съм минавала през новите отворени врати, преодолявала съм страховете си. Най-вече ме е движило вътрешното усещане, че мога да бъда много полезна.
Кои са качествата, които трябва да има добрият ръководител?
- Важно е да умее да види потенциала във всеки служител и да го развива максимално. Да намери вярната задача за всеки, която да е вдъхновяваща за него и да го подкрепя при изпълнението й. Фирмата се менажира от жената като семейство, в което имаш грижата всички да се чувстват максимално добре. Харесва ми да се хармонизирам със ситуациите, които бизнесът поднася, всички страни да печелят и да вървят в стълбицата на своето развитие. Ако са били на етап оцеляване - да минат на етап социално доказване, след това да отидат нагоре до етап мисия, в който да знаят, че най-важно е всеки ден да си свършат добре работата и да са щастливи от това. Ръководителят трябва да умее да намира хора, които да допълват, изграждат, разширяват, но и да пазят духа на фирмата. Основната му задача е служителите да създават произведения на изкуството. А само, когато влезеш в най-дълбокото на всяка задача получаваш изкуство.
Какво е общото и различното в управлението на малка и на голяма фирма?
- Мениджърът и на голяма и на малка фирма строи кули от кубове. Принципите са еднакви. Не бива да се страхува, че някой ще му вземе кубовете. По-важното е, че никой не може да му вземе умението.
Мъжете плашат ли се от силни жени?
- Плашат се, но аз не съм силна жена. Силата е мъжко качество, а мъжете търсят в жената женски качества. Ако той обърне внимание на твърде силна жена трябва да е твърде слаб. Изначално мъжът носи уважението в себе си, но трябва да се научи да дава любов. От жената пък струи любов, но трябва да се научи да дава уважение. Дори и на върха на йерархията тя трябва да е слаба спрямо мъжа, да му изказва дълбокото си уважение, тогава ще е щастлива, защитена и той ще я залее с любов.
Как успявате да съвместявате работата с грижата за 3-те ви деца?
- Жената получава максималното си развитие като човек чрез грижата за децата си. Те са най-съвършените учители да откриеш себе си и какво красиво нещо си ти. Благодарна съм, че са до мен. С всяко следващо дете светът все повече се отваряше пред мен. Сега голямата ми дъщеря е на 24 г. и е актриса в русенския театър, по-малката – на 17 г. завършва Художествената гимназия „Илия Петров”. Синът ми е на 10 г.
Поддържате ли здравето им с хомеопатия?
- Всеки от нас в семейството има програма с шуслерови соли и знае какво да пие при стрес, при първи симптоми на разболяване... Имаме и лекари хомеопати, на които се доверявам напълно.
Как се вдъхновявате в работата?
- Като видя ново изследване или откритие в нашата алтернативна медицина. Например, че в института в Киото е визуализирано спонтанното светлинно излъчване от тялото, което всяка клетка има. Или като се информирам за новите данни в епигенетиката (наука за влияние на външната среда върху гените). Вдъхновява ме възможността да намалим страха и усещането за обреченост около нас.
Забавлявате ли се с това, което вършите?
- Единственото ми работно време е, когато съм в колата и знам, че отивам на работа. Като вляза в офиса всичко ми е безкрайно интересно и се чувствам добре с хората, с които работя. Има го и удовлетворението.
Обичате и да пътувате?
- Тъкмо се върнах от Германия, където имаше среща на представители на Алпен Фарма от всички държави. Пътувам в чужбина и за ангажименти като член на Европейската коалиция на производителите на хомеопатични и антропософски лекарства. Работим за промяна в Европейското законодателство по отношение облекчаване регистрацията на тези лекарства. Като член на Асоциацията на лекарите хомеопати пътувам на годишните конгреси на Световната хомеопатична лига. Отскачам и да Сърбия и Хърватска, където в момента разгръщаме дейността си. До скоро там нямаше регистрирани хомеопатични лекарства.
Работите ли за подобряване образа на България навън?
- Когато българин от нашата фирма отиде в Немския хомеопатичен съюз, на пилона пред сградата издигат българското знаме. Не го правят за други държави.
Коментари (0)
Вашият коментар