Алена Георгиева: Ако лидерството те натоварва, значи не си никакъв лидер

Позитивизъм. Това е думата, около която завъртаме разговора си с Алена Георгиева – регионален мениджър на Indesit Company за Южна Европа. Усеща се, че тя го носи в огромни размери въпреки кризата и крехката си фигура. Може би той й помага да владее с успех времето, защото се срещаме съвсем малко преди поредния й полет, а тя изглежда спокойна. Чудно ми е как успява да ръководи офисите на 7 държави и дали от малка е изтрила думата „мързел” от живота си.

Каква искахте да станете като дете?
- Постъпих в Националната гимназия за древни езици и култури в София - сигурна, че искам да стана археолог. Съдбата ме отвя в други посоки, но не съжалявам. Ако ровенето е част от археологията, сега също го правя, но в сферата на пазарите (усмихва се). След гимназията завърших английска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, след това УНСС. От там отидох в Атина, където учих „Маркетинг и мениджмънт” в Американския университет „Делауеър” . Имах възможност да направя стаж и да започна работа в Офиса на Европейската общност в Атина на асистентска позиция. От малка свикнах да нося отговорността за себе си и да си изкарвам джобни пари. Давах уроци по английски, бях екскурзовод на морето и на рецепцията в хотел.

Какъв беше пътят на професионалното ви развитие – дълъг, трънлив?
- Дълъг, логичен, но не и трънлив. Имах късмет с фирмите, в които работих. Като се върнах от Гърция, в периода 1992-1994 бях мениджър „Маркетинг и комуникации” в Opel General Motors България. След това около 10 години бях в British American Tobacco, от които 3 години в регионалната централа в Будапеща като регионален мениджър по развитието на British American Tobacco за Централна и Източна Европа. Там ме намериха за Indesit, върнах се в България и станах директор пазари. От януари съм регионален мениджър за Южна Европа, което освен България включва Хърватска, Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Македония и Косово, с 3 офиса, между които циркулирам – Атина, Белград и София.

Как се справяте с времето?
- Като имаш по-малко време си принуден да си по-добре организиран. Развивам себе си, като се опитвам да делегирам повече права на колегите в съответните екипи, да изляза от ежедневната работа и да наблюдавам всичко по-стратегически. Ако човек харесва работата си, ще намери начин да я върши добре, да носи резултати и да се „дестресира”.

Забавлявате ли се с работата си?
- Най-важното е хората, които идват във фирмата да имат мотивация, желание за работа и да им е интересно. Колкото по-трудна е всяка нова задача, толкова по-интересно става. Ако не можем да влезем през централния вход, ще изкопаем тунел, ще се спуснем с парашут или ще прелетим с парапланер.

Какви качествата трябва да притежава добрият мениджър?
- Образованието е важна основа, но тъй като е само теория, трябва да разбереш как се случва в живота и да минеш през всички нива на професионално развитие, започвайки от най-ниското. Кадърният ще се прояви във всяка ситуация, мениджмънтът ще го оцени и ще му даде по-големи възможности. Да, криза е, но ако чакаш някой да ти реши проблема, няма как да стане. В личния живот е същото. Ако си позитивно настроен и търсиш решенията, ще ги намериш рано или късно.

На кои иновации държите, защото са полезни за обществото?
- На 6 месеца излиза поне по една нова серия перални, печки, хладилници, които са по-безшумни, по-луксозни, но най-важното с грижа за природата. Те все повече пестят електроенергия, вода. А в домовете за деца лишени от родителска грижа, с които работим, не залагаме на показност, а им осигуряваме курсове по рисуване, по готварство, организирахме изграждане на къщички за птички. Общуваме с тях.

Кой език е важно да се владее в бизнеса?
- Езикът на разбирателството. Дори и в ситуация на конфликт на интереси е важно да покажеш на човека отсреща, че разбираш неговия проблем, че си отворен да търсиш решение и си добронамерен. Владея английски, френски, италиански, гръцки, руски, сръбски, хърватски, македонски. Усилието да говориш на местния език отваря врати.

Стресира ли ви това, че носите отговорност за своите служители?
- Ако лидерството те натоварва, значи не си лидер. Трябва да се научиш да се освобождаваш от стреса. Аз го правя, като ходя на фитнес, в чужбина, на ски, на разходка в планината само с кучетата ми Андраш и Спайки. Имам и котка, която също е антистрес.

Бизнесът погубва ли женствеността?
- Не смятам, че жените сме онеправдани и трябва някой да ни съжалява, че сме станали ръководители, че семействата ни страдат и няма кой да им сготви. Разбира се, партньорът до теб трябва да те разбира и също да се е реализирал, за да няма конфликт. И за децата е по-добре да имат такива родители, защото има какво да научат. На въпроса за женствеността, сега се сещам, че имам броеница, която въртя като антистрес терапия. В Гърция е популярно да го правиш, но не било прието за жените. Е, аз пак си я въртя.

Суетна ли сте като жена?
- Жената трябва да е суетна и да се стреми да изглежда добре. В бизнеса това има значение. Понякога си открадвам време за шопинг с приятелки, за кафе или аперитив. Харесва ми и да съм в някой екзотичен край на света, като Куба, с раница на гърба и с местното население. Спазвам един от постулатите на Далай Лама, че трябва всяка година да виждаш по едно ново място, което за мен е зареждащо. Наскоро бях в Загреб и отидох до пазара им. Усетих носещите се аромати, разтоварих се от цветовете, които видях. Човек може да намира вдъхновение в много малки неща. А в Гърция, тъй като офисът ни е близо до морето, когато ми се „затлачи системата”, сядам на пейка пред него и го съзерцавам за половин час. Понякога синът ми пътува с мен в чужбина. Ако има желание, има начин за всичко.