Не искам добри новини, искам добър новинар

Обичам добрата новина. Всеки миг с нея е незаменим. Направила съм й местенце. Съвсем прилично, скромно и уютно. Да й е добре. Нищо да не липсва. Радвам се, когато ме споходи, бързам да я настаня удобно, защото знам, че е при мен за кратко. И не защото съм негостоприемна или нямам сетива за нея. А защото е свенлива и не може да играе с лошите новини.

Те за съжаление са по-силни и са в изобилие. Лоши вести навсякъде. Нямат почивен ден, нито умора. Пътуват страшно бързо и нищо не може да ги спре. Набиват се на уши, изморяват очите, ядат отвътре. Дори хипнотизират и нахално карат потребителя да иска още. Да се чуди човек с какво се хранят, че имат толкова енергия.

Едно е ясно, спасение няма. Не е като в приказките. Там доброто е на почит и има суперсили. А най-важното е, че винаги печели. Е, отдавна съм приключила с приказките, но ако някой заблуден принц реши да ми се притече на помощ, няма да се дърпам много. Не заради половината му царство, а заради дипломата по добротворство и желанието да ме спаси от лошите. Новини.

Писна ми от тях. Добрите са ми малко и често ми се губят по трасето. Искам добър новинар. Някой, който знае коя новина си струва и е наясно как да я използва, да я споделя. Не я пази за себе си егоистично и не й се радва насаме. Оценява я и умее да я забележи. Някой, който знае колко рядко се намира и попадне ли му да не си пести усилията да я брани. Не е задължително да е млад, висок и синеок. Само от новини трябва да разбира.

И да е добър стилист. Да може да облича лошите в розово, да им слага смешни шапки и да ги праща по дяволите без да иска разрешение. Новината, че навън вали не ми е нужна, имам си чадър. По-важно ми е, че утре ще е слънчево, и ако има кой да ми го каже, дъждът спокойно може да върви да трови някой друг.

Да има уши за добрата новина. Да може да я чува и да се вълнува заедно с мен. Не да я заглушава със звука на телевизора. Някой, който да не гони рейтинг и да не иска да се състезава с мен по новини. А да ме чува, когато съобщавам своята. Да ме вдъхновява и окрилява в новинарството. И когато си забравя текста, емисията ни да не увисва. Да има кой да ми подаде добрата новина. И да я прочете с мен докрай.