Разводът като хепиенд за децата

“И принцът и принцесата заживели щастливо!” Обикновено това пише в приказките за финал, но в живота не винаги се случва така. Понякога принцът и принцесата живеят щастливо, ражда им се дете, но в един момент всичко се променя и идва раздяла. Как да кажем на децата и да не правим трагедия от фактите, говорим с психотерапевта Магдалена Ангелова.

Важи ли днес етикетът „дете на разведени родители”

Все още има родители, които смятат, че раздялата е нещо страшно и неприемливо, че на наследника им ще лепнат етикет „дете на разведени родители”, и се ужасяват от перспективата. „Според народопсихологията битува социална идея, че трябва да се оженим, да създадем деца до определена възраст, защото иначе ще бъдем стари моми или ергени. Обществото налага норми, които подсъзнателно започваме да обслужваме. Битува и мнение, че разводът е нещо лошо за детето, но в крайна сметка то не губи родителите си”, казва психотерапевтът Магдалена Ангелова.

Понякога раздялата е по-добрият вариант

„Ако родителите не са удовлетворени един от друг, ако нямат вече интимност, ако са стигнали до убеждението, че са заедно само заради детето, а всеки гледа в друга посока, детето става попивателна на това нещастно енергийно поле. То няма как да е щастливо. Дори и не по документи, родителите са разведени на психично и емоционално ниво, независимо че не са в отделни къщи”, казва психотерапевтът. И затова раздялата понякога е здравословна. Ако родителите често се карат, обиждат се, не си обръщат внимание, детето се научава, че любовта и семейството са свързани с такъв тип взаимоотношения. Че след като продължават да са заедно по този начин, любовта е свързана с отхвърлянето, конфликта, отчуждението, примирението. „То ще копира този модел на поведение и един ден ще започне да изпълнява сходен в живота си, защото това познава”, обяснява Ангелова.

Как да кажат на детето

Първо родителите трябва да поговорят един с друг, така че да изчистят афекта от болката, обидата, неразбирането, вината, която е във всекиго, обяснява психотерапевтът. Иначе детето ще стане свидетел на тези емоции и може да реши, че то е виновно за раздялата.

Пред развод родителите са по-тревожни, стават по-стресирани в реакцията си и започват да се карат по-често на детето, а това е опасно, защото то може да си помисли, че разводът е заради неговото непослушание. Добър начин да се разговаря с детето е, като му се каже, че то вероятно е усетило вече какво се случва и е време да поговорят. Така ще проявят уважение към него и ще го накарат да е по-уверено. След това е добре да му обяснят, че като мъж и жена те имат проблеми и са взели решение да живеят разделено, но за доброто на всички.

„Да обърнат внимание, че съвсем разбираемо тази промяна може да е притеснителна за него, че на всички ще е нужно време да се справят с тъгата, но ще намерят начин всички заедно да останат приятели. И да продължават да говорят за емоциите си и за тези на детето, а не да крият всичко в себе си”, обяснява Магдалена Ангелова.

Ако родителите все още водят битка за контрол по между си, ако има гняв и обвинения, желание за манипулация, тогава децата ще направят повече симптоматични прояви – могат да станат хиперактивни, затворени, предупреждава психотерапевтът. Колкото по-скоро родителите започнат да проявяват уважение и са по-толерантни, колкото по-бързо си простят и започнат да водят спокоен диалог, толкова по-добре. Нека обяснят на своето дете, че ще останат негови родители и ще го съпътстват в живота му. Важно е и те самите да се доверяват на родителските грижи на другия, а не да има атаки и критики.

„Ако единият родител говори лошо за другия, ако дава оценки, на подсъзнателно ниво той атакува голяма част от собственото си дете, защото то е съчетание на двамата родители. Детето може да се идентифицира с тези обиди и да започне да не приема част от себе си”, съветва психотерапевтът.

Ако единият родител поеме ангажимент, а не го изпълни

Ако родителят, който взема детето през уикендите, не дойде в уречения ден, не бива да се казва на детето: „Баща ти е лош” или „Той не се интересува от теб”. По-добре е да му се обясни, че светът не е само светлина, раждане, любов, радост, а има тъмно, тъга, неспазване на правила или някой да ни липсва. Хубаво е да знае, че всеки човек има силни и добри страни, неща, които прави, за да зарадва някого, но понякога всеки има и способността да натъжава другите.

Това не означава, че е лош или че го прави нарочно. И че скоро другият родител отново ще дойде при детето и ще играят заедно. Може да му се даде пример, че когато то е обещало след вечеря да облече пижамата си и да си легне, а е тичало и се е криело, не е спазило обещанието си. Да бъде подсетено, че тогава му е било простено и постъпката му е била приета приятелски.

Ако единият родител купува повече материални неща

„Да, живеем в материален свят, но не съветвам родителите да общуват с децата си чрез материалния език. Това, което би откъснало децата от вкопчването в материалното е, когато родителите четат приказки на малките, измислят игри с различни истории, когато рисуват с тях или си разменят ролите на родители и деца. Светът на фантазията е част от изграждането на емоционална интелигентност у детето”, убедена е Ангелова.

Важно е и да го питаме как е минал денят му, как се е чувствало, какво му е било интересно, какво го е натъжило. Да говорим за неговите мечти и желания. Когато родителите спрат да питат децата си за тези неща, малките спират да питат себе си как се чувстват, какво мислят, какво ги радва и започват да запълват липсата на емоционалния, символен, фантазмен свят с материални придобивки.

Може ли разводът да е хепиенд

За да бъде разводът хепиенд, е нужно родителите да са склонни да си споделят, да си имат доверие, тримата заедно да се срещат като приятели, да ходят на пица, на кино. Добре е родителите да не се фиксират само в негативните черти и прояви на другия, да си припомнят и неговите положителни качества, и да говорят с детето за тях. За него е важно да знае, че родителите му ще бъдат позитивно настроени един към друг. Това ще го успокои.

При раздяла, ако единият родител е нещастен, започва да засмуква детето и това е опасно, предупреждава специалистът. То става неговият център на живота и се фокусира върху неговото свръхобгрижване. Това не е полезно. Детето не бива да заема мястото на липсващия партньор. Друг важен момент след раздялата е родителите да не карат детето да избира с кого да изкара уикенда, при кого да живее, кой е прав в дадена ситуация. Да не го карат да се чувства виновно, че е избрало единия, а не другия родител. Да не го вкарват в техния конфликт, както и да бъде посредник между двамата за въпроси, които те трябва да обсъждат като родители.