8 начина да отгледате дете, за да не стане хулиган

Никой не мисли, че неговото сладко бебе ще се превърнев побойник. За съжаление, някои родители излизат от фазата си на унес под формата на обаждане от училище или от друг родител, от когото научават, че детето им е тормозило другите.
Има много начини да гарантирате, че вашето дете има възможно най-голям шанс да се научи да бъде мило и съпричастно към връстниците си. Тези съвети ще намалят много вероятността децата ви да станат хулигани, които тормозят околните.

1. Научете ги на емпатия
Трябва да стане втора природа на вашето дете да мисли за другите и техните чувства почти толкова бързо, колкото мисли за своите. Много родители утвърждават гледната точка на едно дете, но пропускат да обсъдят своите чувства или емоциите на околните. Пример за утвърждаване на вашето дете: „Виждам, че си се почувствал наистина ядосан, когато Иван ти взе топката."

Пример за възпитаване на емпатия: „Виждам, че си се почувствал наистина ядосан, когато Иван ти взе топката. Той също изглеждаше ядосан. Мисля, че той си мислеше, че си играете двамата, но в крайна сметка ти игра сам."

2. Обсъдете и собствените си емоции
За децата не е от полза да гледат на родител като на човек, който няма слабости или уязвими емоции. Ако могат да ви съчувстват, те ще запомнят това и това ще улесни самосъчувствието, когато са възрастни и се държат като вас. Ето един пример за това:
„Съжалявам, че не играх с теб. Мама се чувстваше притеснена, защото чакахме гости и трябваше да подредя къщата ни. Ще играя с теб тази вечер."

3. Обсъждайте емоциите на братя и сестри или приятели след всеки конфликт, утвърждавайки и съчувствайки и на двете страни
Не утвърждавайте само детето, с чиито действия сте съгласни повече.
Пример: „Беше ядосана, че сестра ти грабна куклата ти, а тя се чувстваше тъжна, че не й обръщаш внимание. Сигурно затова я е взела."

Вие не одобрявате никакво поведение, а просто давате
безценно описание на емоциите, които са в основата на действията на всяко дете.

4. Говорете от името на тези, които не могат да говорят, като например домашни любимци или бебета
„Защо бебето плаче? Чудя се дали е гладно или уморено. Какво мислиш?"

5. Когато общувате с други хора извън дома, обсъдете чувствата им по-късно заедно
„Чудя се какво ли си мислеше баба, когато ти помаха за довиждане. Мисля, че беше щастлива, че те посети, но и малко тъжна, че трябваше да си тръгнеш. Какво мислиш?" Може също да правите това с герои в книги и по телевизията.

6. Стремете се към последователност по въпроса за подлостта и дразненето
Всяко обидно обръщение или подигравка с другите трябва да бъде пресечена в зародиш веднага. Лошите имена и лошите думи са неприемливи, дори и от най-малкото дете. Не се смейте и не въртете очи, когато вашето 3-годишно дете обиди баща си с неподходящо обръщение.

Това просто му показва, че лошите имена са нещо нормално и са дори смешни. Вместо това кажете нещо като: „Наранява чувствата на татко, когато го наричаш с лошо име. Това не е хубаво."

Вие и вашият партньор трябва да сте на една и съща страница относно „дразненето". Често единият родител смята, че „невинното" дразнене е добре, а по-чувствителният родител или дете в крайна сметка се наранява много, защото по-малко чувствителните членове на семейството „просто" ги дразнят безпричинно.

Това е особено важен проблем при силно чувствителните деца. Добре е това да се обсъди открито в семейството. Например „Мария смята, че не е смешно да я наричаш глупава, така че, моля те, не й казвай това. Когато някой ти каже, че не смята закачките за смешни, това означава, че трябва да спреш веднага."

7. Обсъдете, че всеки има чувства и иска приятели, независимо как изглеждат
Когато децата виждат други деца, които са различни от тях, например със специални нужди или вродени дефекти, важно е да обсъдите, че всеки има чувства и иска да има приятели. Не се задоволявайте просто да казвате на децата си да не говорят злобно или да се подиграват на тези деца. Трябва да ги поздравите и да се представите.

8. Научете ги, че когато хората са зли, те се извиняват
Ако сте се държали зле с детето си или с партньора си, трябва да се извините. Това е изключително важно, защото моделирате и поемате отговорност за лошото си поведение. Децата учат много повече от това, което виждат, че правите, отколкото от това, което им казвате.
Пример: „Съжалявам, че те хванах грубо за ръката, когато издърпа продукти от рафта в хранителния магазин. Направих го, защото бях бясна. Но независимо какво чувствах, не беше добре да те стисна."

И още един важен съвет: внимавайте как вие и вашият съпруг се държите един към друг. Ако има тормоз между възрастните, децата ще му подражават и ще го правят едно спрямо друго.