Уилям Джеймс Сидис – дете чудо като никое друго

Всеки човек иска да бъде умен. Или поне се надява да притежава достатъчно способности и интелект, които да му помогнат да постигне просперитет в живота. Но по-високият коефициент на интелигентност наистина ли ни абонира за щастие и успехи?

В случая на американеца Уилям Джеймс Сидис това изобщо не е валидно.
На 1 април 1898 г. в Бостън, Масачузетс, се ражда „най-умният човек, живял някога". Говори 25 езика и има коефициент на интелигентност със 100 точки по-висок от този на Алберт Айнщайн.

Родителите му, украинските имигранти Борис и Сара Сидис, също са доста интелигентни. Баща му е известен психолог, а майка му е лекар.
От самото начало родителите на Уилям Джеймс Сидис обожават талантливия си син и харчат несметни пари за книги, за да насърчат обучението му от малък. Но те нямат представа колко рано тяхното скъпоценно дете ще съзрее за науката.

Когато Уилям е само на година и половина, той вече чете „Ню Йорк Таймс".
Когато е на шест години, ползва свободно английски, френски, немски, руски, иврит, турски и арменски. Бащата на Уилям е полиглот и иска синът му също да бъде такъв.

Сякаш това не е достатъчно впечатляващо, ами Уилям Джеймс Сидис като дете измисля и свой собствен език, наречен Vendergood, който е смесица от латински, гръцки, немски и френски елементи. Има граматически правила, времена и дори осем падежа. Когато е на осем, написва роман със заглавие „Книгата на Вендергуд".

Амбициозният младеж също се увлича по поезията и дори сътворява конституция за потенциална утопия.
Уилям Джеймс Сидис е приет в Харвардския университет на скромната възраст от девет години. Училището обаче не му позволява да посещава лекции, докато не навърши 11 години, защото академичната управа го смята за „твърде емоционално незрял".

Докато е още студент, през 1910 г., той изнася лекция в Харвардския математически клуб по невероятно сложната тема за четириизмерните тела. Това е почти неразбираемо за повечето присъстващи, но за тези, които я разбират, урокът е откровение.
Уилям Джеймс Сидис завършва легендарния университет през 1914 г. Той е само на 16 години. След дипломирането си споделя пред репортери, че иска да живее перфектен живот. „Единственият начин да живеете перфектния живот е да го живеете в уединение. Винаги съм мразил тълпите."

За кратък период от време той преподава математика в Института Райс в Хюстън, Тексас, но е принуден да си тръгне отчасти поради факта, че бил по-млад от много от студентите си.

Извънземен коефициент за интелигентност
През годините се правят много спекулации относно IQ-то на Уилям Джеймс Сидис. Всякакви записи от неговите тестове за интелигентност са изгубени във времето, така че съвременните историци са принудени да направят оценка.
100 се счита за среден IQ резултат, докато под 70 често се разглежда като нестандартен. Всичко над 130 се счита за надарено или много напреднало. Някои коефициенти за интелигентност на исторически личности, които са били анализирани постмортум, включват Алберт Айнщайн със 160, Леонардо да Винчи със 180 и Исак Нютон със 190.

Що се отнася до Уилям Джеймс Сидис, той пригежавал приблизителен коефициент на интелигентност от около 250 до 300. С две думи, коефициентът му на интелигентност се равнява на три средностатистически IQ-та, взети заедно.

Живот в уединение

Въпреки върховната си интелигентност, Уилям Джеймс Сидис се бори със зъби и нокти да се вмести в свят, който не го разбира.

През 1919 г., опитвайки се да се приспособи към живота извън академичните условия, той е арестуван и осъден на 18 месеца затвор за участието си в Бостънския първомайски социалистически марш. Баща му Борис го изважда от затвора и го въдворява за една година в санаториум в Ню Хемпшир, където той работи. През 1921 г. Уилям е освободен от здравната институция и прекарва остатъка от живота си, водейки съществуване извън очите на обществеността.

Той се отрича от познанията си по математика и започва работа като счетоводител, като често използва различно име от рожденото му, сменя професии и местоживеене, всеки път, когато някой го разпознае. Без свян работи като общ работник, чиновник, шлосер, стругар, дърводелец...

Продължава да сменя работата и името си, защото не иска повече да бъде идентифициран като „детето чудо Уилям Сидис". Той прекарва времето си в писане. Автор е на редица книги – някои под собственото си име, други под различни псевдоними. През 1925-а той публикува забележителна книга за космологията, в която предсказва черните дупки – 14 години преди да го направи американския астроном от индийски произход Субраманян Чандрасехар.

През 1925 г. Сидис написва „Живото и неодушевеното" - творба, която представя неговите мисли за космологията и потенциалната обратимост на втория закон на термодинамиката.

Десет години по-късно, през 1935 г., публикува друга книга, озаглавена „Племената и Щатите" (под фалшивото име Джон У. Шатък), която показва различни аспекти от историята на индианците.
Той също така изобретява нов вид вечен календар, който е специално проектиран да отчита високосните години.
Сидис успява да живее спокойно до 1937 г., когато неособено ласкава статия за него, публикувана в The New Yorker, го връща под светлините на прожекторите, обяснявайки в какво се е превърнало „момчето гений" .

Недоволен от съдържанието на статията, Уилям Сидис обвинява списанието в клевета и в нарушаване на личния му живот и завежда дело срещу изданието. Сидис обаче го губи. Съдията отсъжда, че тъй като той е публична личност, то и животът му е публичен. Нещо, което е коренно различно от настоящото право за неприкосновеност на личния живот, в това число и на известните хора.

Някога идолизираният вундеркинд не живее твърде дълго. Намерен от хазяйката си, „най-умният човек на света" напуска този свят като безпаричен офис чиновник на 46-годишна възраст. Причината за смъртта му е мозъчен кръвоизлив – нещо, от което си отива и баща му.

Още интересни житейски истории на най-гениалните хора ще намерите в специализираното ни списание "Жените - Естествен интелект", което вече се предлагана местата за продажба на вестници и друг вид преса.
В новия брой ще прочетете задълбочени анализи от едни от най-успелите личности в България, както и от представители на науката и обществения живот. В него ще ви срещнем с 20 вдъхновяващи и успели жени, обширен разговор с примата на световната опира Райна Кабаиванска, която съвсем скоро ще навърши 90 години, интервю с най-умната жена Даниела Симидчиева, с футуролога доц. Мариана Тодорова и ще откриете още много други интересни четива.

За дамите от предишните ни издания може да четете тук.