Ада Лавлейс – гениалната дъщеря на лорд Байрон

„Ще се казва Ада - кратко, древно, вокално".

Това отсича 27-годишният лорд Байрон, постигнал с поезията си статут на рокзвезда в Англия по времето, когато прегръща дъщеря си, която се ражда през 1815 г. в Лондон.
Нейната майка, 23-годишната графиня Анабела Милбанке, сигурно за пръв и последен път ще се съгласи с него. Така или иначе след месец родителите на Ада вече ще са разделени.

Как изобщо е пламнала любов помежду им? Съюзът им всъщност е сделка.
Джордж Гордън Байрон, който с дивия си живот се прославя като „лошото момче" на XIX век, се стреми главно към наследството на Милбанке. Той не зачита социалните норми на съвремието си. Сред най-невинните му ексцентрични истории е отглеждането на опитомена мечка в стаята му като студент в Кеймбридж. Непрестанно трупа дългове, забърква се в луди романтични афери, включително кръвосмешения и всякакви ексцесии.

Анабела Милбанке е на другия полюс - образована, сдържана, религиозна и доста образцова жена, интересуваща се от реформи и добри дела.
Скандалната им раздяла е съпътствана от три обвинения, предостатъчни за развод, които отчаяната съпруга предявява срещу поета, включително за хомосексуалност и хетеросексуална содомия, които са незаконни по това време. Той бяга от Англия, за да се спаси от унижението.

Но грешката на тяхното събиране дава на света повече от една човешка единица. Дава един гениален ум, който ще изобрети това, което днес познаваме като алгоритъм.
И ако Алън Тюринг е приеман за бащата на компютрите, то Августа Ада Байрон (по съпруг Лавлейс) e тяхната баба. Брилянтна и блестяща.

По-късно фамилията й се променя благодарение на брака й с Уилям Кинг, който става граф на Лавлейс през 1838 г. Бракът й носи титлата лейди Ада Кинг, графиня на Лавлейс, но тя остава известна в историята просто като Ада Лавлейс.

Поезия в цифри

Ада страда от това, което сега вероятно би могло да бъде описано като травматично детство. Тя е частично парализирана заради прекарано морбили като дете и в резултат на това прекарва значително време в учене. Майка й се опасява, че ще израсне с непостоянния и непредсказуем темперамент на баща си, затова я насочва към точните науки.

Възможно е Ада да е знаела за желанието на графинята да предпази творческата й страна от покълване, но самата Ада казва: „Ако не може да ми дадете поезия, поне ми дайте поетична наука".

Байрон нарича съпругата си „принцесата на паралелограмите" заради нейния интерес към Евклидовата геометрия. По ирония на съдбата, Ада вече има способности за математика и природни науки и може би щеше да преследва тези дисциплини сама, независимо от намесата на майка си.

Въпреки това Ада е строго наказвана, ако домашното й не е на ниво. Тя е принудена да лежи абсолютно неподвижна с часове, да пише извинителни писма за некачествена написана работа или да решава задачи, докато не постигне съвършенство.

Освен това Ада изпитва страст към индустриалната революция и научните и инженерни иновации по онова време.

В по-младите си години Ада е представена на шотландката Мери Съмървил, която е известна като Кралицата на науката от XIX век. Тя е първата жена, приета в Кралското астрономическо общество. Мери допълнително насърчава математическото и технологичното развитие на Ада. Всъщност чрез Мери Съмървил Ада за първи път чува за идеята на Чарлз Бабидж за нова изчислителна машина. Очарована от тази идея, Ада започва яростна кореспонденция с него, която ще определи нейния професионален живот. Именно Бабидж дава на Ада прозвището „Чародейката на числата".

Сивият визионер на изчислителната техника
Ада се запознава с Бабидж, когато е на около 17 години и двамата стават добри приятели. Бабидж работи върху „аналитична машина" - нещо, което трябвало да се справя със сложни изчисления, и което представлява ранната версия на калкулатора. Бабидж вижда потенциала на своето изобретение, но Ада вижда много отвъд това. Тя е помолена от Бабидж да преведе текст, изпратен от неговия френски инженер на английски. Лавлейс не само я превежда, но и утроява дължината й, добавяйки страници и страници с проницателни бележки, изчисления и иновации.

Някои от тези бележки сравняват дизайна на аналитичната машина с това как работят тъкачните машини. Становете следват шаблони, за да направят цялостен дизайн, а Лавлейс си представя, че аналитичната машина може също да следва модели — или кодове — не само за изчисляване на числа, но и за формиране на букви.

Това е много основно обяснение на компютърното програмиране.

Бабидж така и не получава достатъчно финансиране, за да завърши аналитичната машина. Бележките на Ада са публикувани през 1843 г. с превода на статията, но въпреки това изпадат в забвение чак до 1953 г., когато са препубликувани в книга за цифровите изчисления, която показва как работят компютрите, като следват модели. Оказва се, че много преди да бъде изобретен първият компютър, на Лавлейс е хрумнала идеята за компютърен език.

Нищо човешко не й е чуждо

Дъщерята на Байрон обаче не е просто автор на математически бележки. Тя се опитва да използва своите математически умения, за да привлече на своя страна шанса за победа в игрите на късмета. Но всичко, което успява да направи по въпроса, е да затъне в непосилни дългове заради хазарт. Освен че има проблем със залаганията, тя е и необуздан ползвател на опиума, въпреки че в по-късен етап от живота си тя вероятно се е обърнала повече към него, за да облекчи заболяването си.

За съжаление, Ада, умира бавно и мъчително от рак на матката само 36 години.
Погребана е във фамилната гробница на рода Байрон, редом до баща си, когото никога през живота си не е срещала.
Влиянието на Ада обаче продължава и посмъртно и все още се усеща силно в света на технологиите. Ада Лавлейс е толкова опитен математик и програмист, че нейните бележки, всички написани от началото до средата на XIX век., са използвани от разбивача на кодове на „Енигма" Алън Тюринг, когато той концептуализира първия компютър.

Освен това Министерството на отбраната на Съединените американски щати нарече компютърен език на името на Ада през 80-те години на миналия век.
Нейното наследство е живо и до днес. Нейният талант за математика е наистина вдъхновяващ и ще остане такъв.

Още интересни житейски истории на най-гениалните хора ще намерите в специализираното ни списание "Жените - Естествен интелект", което вече се предлагана местата за продажба на вестници и друг вид преса.
В новия брой ще прочетете задълбочени анализи от едни от най-успелите личности в България, както и от представители на науката и обществения живот. В него ще ви срещнем с 20 вдъхновяващи и успели жени, обширен разговор с примата на световната опира Райна Кабаиванска, която съвсем скоро ще навърши 90 години, интервю с най-умната жена Даниела Симидчиева, с футуролога доц. Мариана Тодорова и ще откриете още много други интересни четива.

За дамите от предишните ни издания може да четете тук.