Това ли е истинската причина Джейн Остин да не се омъжи

Едва ли някой може да спори за важността на Джейн Остин в световната литература.
Дори най-големите критици, които гледат с пренебрежение на романтичния жанр, не могат да отрекат, че тя е една от най-великите писателки в историята на човечеството.
Сигурна съм, че дори най-яростните противници на публикуванат епистоларна любов тайно са чели нейните „Разум и чувства", „Гордост и предразсъдъци", „Ема"...

Макар че литературните героини на Джейн Остин се радват на романтично брачно блаженство, тя самата Остин остава неомъжена през целия си живот.

Днешната й популярност се дължи най-вече на факта, че нейните героини, макар и на два века, действат като романтични фарове за модерната епоха. С универсално послание за брак по любов, а не за пари, те предоставят примери, макар и измислени, за жени, които избират съпрузи според копнежите на сърцето, а не заради кесията.

Ако старата поговорка „пиши за това, което познаваш" се приложи към писането на Джейн Остин, тогава тя трябва да има един от най-щастливите бракове в историята на брака. Но тук се крие парадоксът. Един от върховните разпространители на романтична любов в английската литература и създател на многобройни блажени връзки в печатните издания, никога не предприема собствено пътешествие до олтара.
Самият факт, че Джейн не намира г-н Дарси в реалния живот и остава неомъжена, като добродетелна „мома", бил достатъчен, за да задоволи викторианското любопитство на масата за небрачния статус на писателката.

До средата на ХХ век обаче този донякъде изкривен възглед заради липсата на романтично брачно блаженство на писателката лека-полека е оспорван. Литературните критици започват да се вълнуват от търсенето на въпроса защо Джейн Остин е останала необвързана.

Лесбийска любов?
Най-спорната хипотеза излага предположението, че Джейн Остин не се е омъжила поради простата причина, че нейната сексуалност е била ориентирана към жени. Доказателствата обаче за това не са намерини, за да подкрепят твърдението.

Знаем за ранния й романс с Том Лефрой, който по-късно става главен съдия на Ирландия, който е прекратен не от Джейн поради някакво нарастващо съмнение относно собствената й сексуалност, а от семейството му поради безпаричния статут на писателката. Нека не забравяме, че това е времето, поне за средната класа и нагоре, когато женитбата по сметка е факт и мерило, с което се претегляли всички потенциални партньори, независимо от пола им.

Споменава се и мистериозно крайбрежно рандеву, твърдейки, че Джейн се влюбила в млад свещеник и той в нея. Тяхното увлечение разцъфтява в продължение на няколко седмици по време на една от редовните летни ваканции на семейство Остин в Бат. Влюбените се уговарят да се срещнат следващата година. За съжаление, когато идва времето за тяхното събиране, пристигат новини, че духовникът е починал.

През 2009 г. д-р Андрю Норман назова този свещеник като Самуел Блекол, но твърди, че Блекол не е умрял, а по-скоро се е оженил за друга.
След това се случва действително предложение за брак и приемането му. Докато Джейн и сестра й Касандра са на гости на приятелките си сестри Биг в резиденцията им Манидаун, Хантс. През декември 1802 г. по-малък брат на домакините, Харис Биг-Уидър (допълнителното фамилно име е прието за мъжете от семейството по време на края на XVIII век) се заема да интегрира семействата допълнително, като една вечер предлага брак на Джейн. Въпреки че той е шест години по-млад от нея, тя приема, но на следващата сутрин Остин набързо потегля с карета обратно в Стивънтън и след това в Бат.

Може да се спори, че ако в Джейн имаше някакъв намек за лесбийство, тогава тя със сигурност просто не би приела предложението на първо място или в противен случай не би променила решението си (радвайки се на финансовата сигурност, която бракът щеше да й донесе, докато в същото време се наслаждава на своята сексуалност извън връзката). Реалността е, че всички отношения, които Джейн е имала с хора от същия пол, са
били или истински приятелства, или роднински връзки.

По-късно е представена друга теория; тази на кръвосмесителна връзка. Тази теория за „сестринската любов", която предполага сексуална връзка между Джейн и нейната сестра Касандра, влезе в общественото съзнание през 1995-а - същата година, когато Колин Фърт се вмъкна в ролята на господи Дарси, и когато се появи рецензионно есе на Тери Касъл.

Статията на Касъл, която беше публикувана в London Review of Books, беше критика на последното издание на събраните писма на Джейн Остин. В есето Касъл размишлява върху близостта на сестрите до точката, в която се замисля за истинската природа на връзката им и какво се е случило между чаршафите на двойното легло, което според авторката сестрите споделят през целия си живот.

Но, както е известно, Касандра в един от най-големите актове на литературен вандализъм в историята, изгаря по-голямата част от огромната кореспонденция на сестра си до нея, като по този начин лишава следващите поколения от прозрение за по-автентично изследване на характера на Джейн, различно от постоянното споменаване на нейната девственост. Изгарянето на писмата на Джейн също поражда безкрайни спекулации какво точно съдържат те.

Последиците от статията направиха поне едно нещо сигурно: да разбунят благоговението, което изпитват към Джейн различни поклонници (или „джанейти", както ги наричат) от цялото земно кълбо. Много фенове са възмутени от самото предположение, че Остин може да е нещо различно от хетеросексуална, девствена мома.
Последният пирон в ковчега на тази теория дойде с откриването на фактура. Предположението, че Касандра и Джейн спят заедно в едно двойно легло е напълно разбито на пух и прах от лист хартия, който показва, че баща им е поръчал на дъщерите си, навършващи юношеска възраст, по едно единично легло за всяка от тях.
И нека не забравяме също, че самата Касандра е била сгодена, преди годеникът й да умре през 1797 г..

Друга теория
Най-спряганата причина Джейн Остин да не е била омъжена никога, е нейната дълбока връзка за цял живот с нейното изкуство – писането. Тя вярвала, че има голям шанс всеки джентълмен, на когото тя се врече пред олтара, да настоява това артистично изразяване да спре незабавно.
Англичанката започва да пише на 12-годишна възраст и не спира, докато лошото здраве не я принуждава, малко преди смъртта й, на 41-годишна възраст.

Джейн е била не само литературен гений, но и далновидна жена, независим ум, проницателна бизнесдама и феминистка пионерка – такава, която лесно може да заеме мястото си редом с такива светила като Мери Астел и Мери Уолстънкрафт.
И това във време, когато жените трябвало да обичат, почитат и да се подчиняват на съпрузите си и единственият начин за повечето жени – включително Остин – да получат финансова сигурност,е да се омъжат за нея. Защото Господ да им е на помощ, ако са се опитали да се издържат самостоятелно, да речем чрез химикалката, както тя е избрала!

Вероятно Том Лефрой щеше да насърчи писателските стремежи на Джейн, както и мистериозният крайбрежен ухажор, но тя е убедена, че Харис Биг-Уидър няма да го направи и в крайна сметка, най-вероятно, това е причината да отхвърли предложението му.

Фактът, че Джейн Остин остава необвързана през целия си живот, докато нейните литературни героини се радват както на романтично семейно блаженство, така и на финансова сигурност, е една от най-големите иронии на английската литература. Простият факт обаче е, че дори самата Джейн да е имала възможност да изживее щастлив брак със съпруг, който да я подкрепя нейното творчество, с перспективата за вероятно голямо семейство, което да отгледа, Джейн може би нямаше да има време да пише с темповете и с размаха, с който го прави, и така да развие своя невероятен талант, който е толкова почитан днес.

Така че най-вероятно като не се омъжва, Джейн си дава време и пространство да развие таланта си, без да бъде възпрепятствана от домашни или брачни задължения. Тя жертва финансова сигурност и семейно щастие, за да запази свободата да пише и да се развива като истински творец. Може би заради този избор Джейн Остин се смята за един от най-големите литературни таланти на всички времена.