Каква е историята на Хелоуин?

С настъпването на есента, която носи със себе си червеникави листа и по-дълги нощи, немалка част от света се подготвя за най-зловещата нощ в годината – Хелоуин. Издълбават се тикви, появяват се декорации и децата (и възрастните) подготвят своите костюми.

Но откъде са започнали тези традиции?
Произходът на Хелоуин може да бъде проследен назад до седми век, когато папа Бонифаций IV установява Деня на Вси светии на 13 май, за да почете светци, достигнали небето. През осми век обаче този празник е преместен на 1 ноември. След тази промяна денят преди нея – 31 октомври – стана известен като вечерта на Вси Светии или Хелоуин.

Преместването на тази дата в християнския календар от май към ноември вероятно е имало за цел да замени езическия фестивал Самхейн (произнася се сеитба), древен келтски празник, отбелязващ края на жътвата и настъпването на зимата.

В по-ранни времена Самхейн се е отнасял за един от четирите големи празника на традиционната галска година. В централната част на Ирландия без излаз на море това често би съвпаднало с първите слани. Не е известно как точно се е празнувал, но събиранията на племенни групи, пиршеството и запалването на огньове почти със сигурност са играли роля.

По онова време се е смятало, че границата между живите и мъртвите е най-тънка. През средновековния период хората запалвали свещ в полунощ, за да насочат призраците обратно към дома им, вярвайки, че духовете се разхождат по земята.

Защо дълбаем тикви?

Дързането на тикви е една от най-емблематичните традиции на Хелоуин, но обичаят произхожда от съвсем различен зеленчук – ряпа.

През XIX и началото на XX век в Ирландия хората са рязали ряпа в чест на ирландската народна приказка за мъж на име Стинги Джак, която произхожда от началото на 1600 г. Историята разказва, че той хванал дявола в капан и го освободил само при едно условие: да не отиде в ада след смъртта си.
Когато обаче Джак открива, че небето няма да позволи на душата му да влезе, когато му дойде времето, той бил обречен да се скита по земята цяла вечност. Легендата гласи, че дяволът дал на Джак горящ въглен, за да освети пътя му, а Джак изрязал ряпа, за да го задържи огъня.

През XIX век, когато голям брой ирландци емигрират в Съединените американски щати, те откриват, че местните тикви са много по-лесни за изрязване от ряпа. И така се ражда модерният фенер за Хелоун.
Днес тези светещи лица са издълбани, за да предотвратят блуждаещите духове в нощта на Хелоуин, като същевременно добавят празнично усещане към праговете на къщите, желаещи да участват в празненствата.

Защо черните котки са символ на Хелоуин?
Черните котки отдавна са смятани за предвестници на лош късмет, вярване, датиращо от Средновековието, когато са били свързвани с дявола. Суеверието еволюира през по-късните векове в идеята, че черните котки са дегизировка на вещиците, свръхестествени същества, които подпомагат магията им, като осигуряват маскировка.

Тъй като Хелоуин се съсредоточава върху свръхестественото, черните котки са се превърнали в един от неговите трайни символи, представляващи магия и мистерия.

Защо прилепите са символ на Хелоуин?
По време на Самхейн се палят огньове в чест на божествата, почитани от келтите. Топлината от тези свещени огньове привлича прилепите, което ги кара да се превърнат в символ, свързан с фестивала.
След като празничните огньове изгорят, хората запалват отново огньовете в домовете си от свещения огън отвън, за да донесат защита и топлина през настъпващата зима.