Градовете призраци по света (галерия)

Къде човек може хем да види нови места, хем тръпки да го полазят, та да си вдигне и адреналина?

Посещенията на градове призраци са се превърнали в истинска туристическа мания за търсачите на силни усещания. А възможностите са наистина много, тъй като планетата е осеяна с изоставени от обитателите си селища, някои по напълно обясними и прозаични причини, а други белязани от мистерията. По повод празника Хелоуин в. “Гардиън” описва 10 от най-интересните “мъртви” градове, които разкриват пред любопитните своята мрачна прелест.

Боди, САЩ

Този град в щата Калифорния, населяван някога от 10 000 жители, продължава да напомня за времената на златната треска. Създаден е, когато златотърсач със същото име (Боди) открива наблизо златна жила през 1859 г. Мечтаещите за бързо забогатяване се стичат като мухи на мед и мястото бързо се превръща в процъфтяващ миньорски град.

Златните находища обаче се изчерпват около 1913 г., а през 1943 г. селището запада напълно, след като и последната златна мина затваря врати. В момента там все още стоят около 100 изоставени сгради, а посетителите могат да влязат вътре и да разгледат запрашените интериори, които носят следите на онази славна епоха. През 1962 г. Боди е превърнат в исторически парк, отворен между април и началото на ноември. Входната такса е 5 долара за възрастен и 3 долара за дете. Намира се на около 12 км южно от Бриджпорт и на около 120 км югоизточно от езерото Тахо. Годишно го посещават около 200 000 души.

Подслушвателна станция “Тойфелсберг”, Германия

Построена от Националната агенция за сигурност на САЩ през 60-те години на миналия век, подслушвателната станция на хълма Тойфелсберг в Западен Берлин била предназначена за шпиониране на съветските и източногерманските военни съобщения. Днес радарните кули, приличащи на топки за голф, може да бъдат посетени по време на обиколка, потапяща туристите в параноята на студената война.

Интересът към нея бе възкресен с нова сила, след като бившият служител на ЦРУ Едуард Сноудън разкри, че човечеството продължава да бъде активно послушвано от спецслужбите на различни държави. “Тойфелсберг” обаче е в миналото и станцията сега е превърната в “експозиционна зала” за графити. Оказва се, че тук идват и по-романтично настроени - заради гледката на залеза от най-високата точка на германската столица. В бившето шпионско съоръжение се допускат посетители над 14 г. срещу 7 евро.

Щатският затвор на Мисури, САЩ

Включват го към градовете призраци, защото по размери наистина напомня на тях. Тази зловеща институция отваря врати през 1836 г. и продължава да действа допреди 10 г. - до 2004 г. Тук били държани осъдените на смърт в щата.

Днес сградата, която прилича на средновековна каменна крепост, може да бъде посещавана от смелчаци, стига те да се подпишат, че сами носят отговорност, ако се наранят при разглеждането. Вътре се разкрива тъмното минало на затвора - отделението за жени, килиите на смъртниците и газовите камери за екзекуции. Най-смелите могат да се включат в нощна обиколка, защото се твърди, че на това място все още витаят душите на екзекутираните затворници. Обиколките с водач продължават 2-3 часа и струват 12 долара, а нощните посещения са 65 долара.

Остров Хасима, Япония

Наричан още и Бойния кораб заради формата си на самолетоносач, островът на 15 км от град Нагасаки някога бил процъфтяващо средище на въгледобивната промишленост с 5000 жители. Бил дори най-гъстонаселеното място в света, тъй като територията му е едва 3,5 ха. В него имало промишлена и жилищна част, където животът кипял между 1887 и 1974 г. Разрухата дошла, когато петролът изместил въглищата.

Хасима остава напълно затворен в продължение на 35 г., но после правителството отново дава разрешение да бъде посещаван. Някои го сравнявят с Припят край Чернобил, но без радиацията. Сред бетонните развалини още може да бъдат видени потънали в прах телевизори и телефони. Две туристически компании днес организират посещения, а от миналата година островът може да бъде разгледан и чрез “Гугъл стрийт вю”. През 2011 г. на парчето земя са снимани част от сцените на филма за Джеймс Бонд “007 Координати: Скайфол”.

Тайнам, Великобритания

Малкото рибарско селище на крайбрежието на графство Дорсет било наричано “селото, което загина за Великобритания”. То си имало жители до 1943 г., когато правителството го изселва в подготовка на десанта на съюзниците през Втората световна война. За разлика от други подобни селища обаче, властите не разрешават на местните да се върнат след войната и днес мястото все още се използва за военни учения от британското министерство на отбраната. Когато там има учение, Тайнам не може да бъде посетено, но в останалото време (най-вече през уикендите) туристите могат да хвърлят едно око на запазената телефонна будка, училището или църквата. Селището има и сайт, от който става ясно, че тъй като то не е обитавано от 1943 г. насам, в него “няма кафене или магазин”. Посещенията са безплатни, но даренията за реставрация са добре дошли.

Фордландия, Бразилия

Американският пионер в автомобилостроенето Хенри Форд създава Фордландия през 1920 г. като място за производство на гуми за колите му. Освен изобилието на каучук, друга причина било желанието на бизнесмена да заобиколи монополистите в родината си.

Форд купува 10 000 кв. км земя на брега на притока на Амазонка Рио Тапажош и започва да строи странен град в американски стил в амазонската джунгла. Градът си имал не само болница, ресторанти, хотел, магазини, но и голф игрище. Форд смятал, че така пристигналите от САЩ специалисти ще се чувстват като у дома си.

Експериментът обаче се провалил след няколко години и заводите били затворени, оставяйки хиляди местни жители без работа. Днес там ходят единствено авантюристи, тъй като достъпът е много труден.

Пирамида, архипелаг Шпицберген (Свалбард)

За любителите на студа вероятно ще е изкушение да посетят най-северния град призрак Пирамида на остров Западен Шпицберген. До 80-те години на миналия век там живеели около 1000 души.

Това напуснато от обитателите си миньорско селище от съветско време пази огромния бюст на Ленин, който гледа към ледниците, детската градина, спортната зала и дори две пиана, на които се е свирело до 1998 г., когато и последното парче въглища било извадено от земята. От 1947 г. СССР имал право да добива въглища на норвежкия архипелаг.

Днес мястото може да бъде посетено с кораб, а компанията “Арктикогул”, която продължава да работи на тукашните острови, е започнала обновяване на част от сградите, за да ги направи по-привлекателни за туристите. Пътуването с кораб до Пирамида се осъществява от столицата на архипелага Лонгийър, но отнема 9-10 часа.

Спиналонга, Гърция

Малкият скалист остров край източната част на Крит има дълга история. Венецианците го превърнали в непристъпна крепост през XVI в., за да контролират входа в залива Елунда. Наричат го острова на болката и скръбта, тъй като е една от последните колонии в Европа за болни от проказа.

Пациентите живеели в комуни между 1903 и 1957 г. През 1913 г. Спиналонга бил обитаван от 1000 прокажени. Храната им била доставяна с лодки. През 50-те години, когато бил открит лек за болестта, повечето жители на острова оздравели и го напуснали. Днес посетителите още могат да изпитат чувството на изолация, което било всекидневие за отритнатите от обществото. На Спиналонга се ходи с кораб от Агиос Николаос, Елунда и Плака.

Минерал де Посос, Мексико

Преди 100 години разположеният на 2290 м височина град бил известен навсякъде в Мексико заради добива на сребро. Първите сгради в него са построени още през XVI в. През 1927 г. обаче била закрита и последната шахта и той започнал да се руши. Този град призрак обаче е от малкото, които могат отново да се върнат към живота, след като през 2012 г. бе превърнат в историческа зона и му бе присвоено званието “магическият град на Мексико”. Интересът към него расте всяка година и все повече туристи го посещават. Има мераклии и за заселване. Освен мините, там може да бъдат посетени хасиендите, недовършената църква, останките от гарата и арената за борба с бикове.

Сейнт Елмо, САЩ

Щатът Колорадо може да се похвали с един от най-добре запазените градове призраци. Сейнт Елмо е още един символ на треската за злато. Основан е през 1880 г. и просъществува до 1922 г., когато и последният му жител взема влака, за да го напусне. Тогава и жп линията е закрита. През 1890 г. обаче в града имало 5 хотела и се издавал вестник. Днес улиците му приличат на декор от каубойски филм - дървени къщи, разположени една до друга по главната улица в средата на нищото. Мястото е отворено за туристи през лятото, а в една от къщите дори може да се преспи срещу 79 долара на нощ.