В навечерието на все по-модерния по нашите географски ширини "страховит" празник, ви предлагаме една разходка из историята, за да разберем как се е появил още в дълбока древност.
Празникът е бил честван векове преди новата ера от келтите, които го почитали под името Нощта на Самхейн. Той е отбелязвал края на събирането на реколтата и съответно края на лятото. Келтите делели годината на два сезона – светъл и тъмен. Те вярвали, че намаляването на деня за сметка на по-дългата нощ в този период от годината дава превес на тъмните сили.
Келтите смятали, че в няколко поредни дни в периода, който днес съвпада с края на октомври, съществата от Тъмния свят идват в нашия и се разхождат необезпокоявани сред хората.
Жреците проповядвали, че духовете на починалите също се завръщат в домовете си поне за малко, затова близките им приготвяли дарове и гозби, с които да ги посрещнат. По-страховитите поверия разказвали за облечени в черно мъже на черни коне, които идвали от земите на злото, за да отведат невинните души.
Келтските жреци кладяли огньове близо до светилищата си, защото вярвали, че огънят има пречистваща сила. Обикновените хора идвали да си вземат от този огън и да запалят огнищата в домовете си. Девойките хвърляли кестени в огъня – ако два кестена останели да горят един до друг, означавало, че ще намерят своята сродна душа следващата година; ако пък не се разпалвали заедно – че няма да имат късмет в любовта и през следващите месеци.
Това наистина бил празник на огъня. Освен в светилищата, във всеки двор пламвали купчини събирани преди това дърва и съчки, устройвали се празненства, игри и гуляи, понякога доста разюздани и непристойни. Жените смесвали изсушен пелин, татул и тисови клонки, палели ги и окадявали с ароматния дим жилищата.
И днес съществуват много хора, които вярват, че в нощта на Самхейн преградата между световете изтънява и през нея обитателите на единия могат да видят другия и дори да я преминават с лекота.
Затова е прието хората да се маскират като мрачни същества. Традициите за всякакви други облекла се появяват много по-късно. В основата си идеята е да се облечеш като нещо страховито, за да не бъдеш забелязан от истинските демони, таласъми, привидения, вампири и върколаци, които се промъкват в света на живите.
Не е случаен и символът на тиквата, изрязана във формата на глава – тя символизира „главата на Бран" – чудотворен талисман, който предпазва от злото. Бран бил древен владетел, който безстрашно водел хората си в битка. Легендата разказва, че дори когато бил посечен, главата му останала откъсната от тялото, но не спряла да говори и напътствала хората си до края на битката.
Според другото поверие тиквеният фенер наистина плаши духовете и злите сили, но се нарича „Светещият Джак" по името на ирландски фермер, който успял три пъти да надхитри Дявола, но накрая бил проклет да обикаля цяла вечност в тъмнина само с един фенер от издълбана ряпа в ръка.
Смята се, че празникът се е запазил през годините, възприет от римляните, след това префасониран от християнската църква и нагласен към честването на Вси светии. До Америка стига благодарение на множеството ирландски емигранти, а през XX век дори става официален празник. Днес предизвиква масова маркетингова истерия, но малцина от тези, които го празнуват знаят за келтите и за тяхната Нощ на Самхейн.
Коментари (0)
Вашият коментар