Какво представлява Зоната на Златокоска във връзките?

Веднъж излизах с жена, с която едва след като проведохме разговора ни за раздяла, научих за повечето от проблемите, които е имала във връзката. Това ме накара да се почувствам заслепен. Дадох си сметка, че тя не беше първата. Преди нея бях излизал и с други жени, които най-вероятно също са ми спестявали доста от нещата, които са ги вълнували, докато сме били заедно. Не можех да съм сигурен дали са ми казвали това, което са смятали, че съм искал да чуя, или са били искрени.

Затова не беше изненадващо, когато в даден момент се оказах привлечен от жена, която беше самоуверена и решителна. Тази жена изглеждаше, че знае коя е и какво иска.

Тя винаги избираше и планираше всяка среща, като рядко ме питаше какво бих искал да направя. Между срещите тя изпращаше едносрични отговори на моите съобщения до нея. Тя беше антиподът на жените, които живееха, за да угодят на другите.

Излизах извън моя „тип", но бях отишъл твърде далеч в противоположния край на махалото. Това ми напомни за една фраза, която бях прочел някога в статия - „Когато отскочим, отиваме в другата крайност и се озоваваме на същото място".

Не ви ли напомня този почин на действие на приказката за Златокоска?

Семейните терапевти са измислили термина Зоната на Златокоска, който обяснява връзката ви с партньор, който показва едни черти на характера, които уж ви допадат, но в момента, в който вие вече не сте заедно, залитнете в другата крайност. Тоест в търсене на тоталната противоположност на предишната ви половинка.

Хората, които са в тази зона, ще намерят утеха в някого, който им дава точно това, което са усещали, че са били лишени от предишния човек.

В Зоната на Златокоска вие сляпо се завъртате на 180 градуса, което означава, че жертвате повече от един пропуснат поглед върху силните страни и ограниченията на стила на отношения, от който сега се опитвате да избягате на всяка цена.

Може би след като магията на новата връзка изчезне, ще видите, че привидното „лекарство" за романтичните ви отношения идва със своите ограничения.
Така че не е ли по-добре да мърдаме встрани, но с мярка, а не да залитаме в крайности, които в крайна сметка ще ни накарат да обикаляме в кръг?