Не разбирам какво ми казваш, или дефектите в говора

Моят татко заеква и откакто се помня все се опитвам елегантно да му подам думата, на която е зациклил, за да не накърнявам достойнството му. Докато баща ми благодари за тази грижа към неговите речеви (не)способности, то сигурна съм, че доброжелателната ми помощ към един то колегите ми, който също вълшебно повтаря една и съща буквичка, когато се развълнува, би го смутила повече.

Най-разпространените езиково-говорни нарушения са артикулационни (дислалия) и на темпа и ритъма на речта (заекване, запъване).

При дислалията е нарушено произношението на звуците. Наличието на проблеми в артикулацията най-често се дължи на аномалии на челюстта, езика, зъбите. Тези физиологични различия може да са вследствие на лицево-челюстни травми или да са вродени изменения във формата и големината на челюстите. Може да се дължат на патология в разположението или формата на зъбите или къса подезична връзка.

Ако наблюдавате симптоми на дислалия у детето си, опитвайте се да го поправяте всеки път, когато чуете неправилно изговорена дума. Не подражавайте на
неговия иначе симпатичен бебешки изказ.

По друг начин стоят нещата със заекването. То е един от най-срещаните дефекти в говора. Когато комуникирате с човек, който страда от това речево заболяване, бъдете търпеливи. Не се опитвайте да му набутвате припряно думите в устата, нито пък да отговаряте вместо него, защото това ще влоши нещата.

Ако сте родител на дете, което заеква

Изчакайте го търпеливо да каже думата само. Не довършвайте изречението или мисълта му.

Говорете бавно, без припряност. По този начин и наследникът ви ще се научи да изговаря думите по същия начин, което пък доста намалява размера на заекването.

Създайте спокойна обстановка у дома, в която малчуганът ще може да говори спокойно без притеснение.

Не го критикувайте. По-добре да го похвалите, когато говори чисто, отколкото да му правите забележка или да сте припряни, когато започне да заеква. Ако го коригирате, опитайте да го правите по възможно най-нежния и позитивен начин.

Избягвайте да му задавате прекалено много въпроси за кратко време.

Не го карайте да говори пред по-голяма група от хора.

У нас един от най-разпространените дефекти в говора е непроизнасянето на твърдо Л, което доста често в устната ни реч звучи като УЪ. Причината е, че в звукоизвличането не се включва езикът, който е същественият орган ползван при произнасянето на Л.
Позицията на езика при твърдо Л (което имаме преди звуковете А, Ъ, О и У) е върху задната част на резците на границата с небцето и за него е необходимо по-голямо напрежение. При мекото Л (преди звуковете Е, И, Я и Ю) езикът е по назад - върху издадената част на небцето, непосредствено над резците, и се постига с по-голяма лекота.

Една от причините за непроизнасянето на твърдо Л е, че някои деца така и не успяват да произнесат звука правилно, докато се учат да говорят. Много често това е, защото родителите им не могат да произнасят твърдо Л, а децата се учат по подражание. Много рядко има случаи, в които физиологични причини предопределят невъзможността за произнасяне. Това може да се случи, ако езикът по една или друга причина (не)достига необходимото място, където се образува звукът. Това може да се коригира чрез логопедични упражнения или в по-обострени случаи с минимална хирургична намеса.

За да разберете дали произнасяте твърдо Л, направете си тест с думата Лук. Ако чувате само двата звука Ук, значи може би трябва да се поупражнявате не само в беленето на този зеленчук, но и в изговарянето му.