Секс преди кафето, или тайната на исландската любов

Сексът не е голяма работа в страната, която има Музей на пениса. Но дали този подход ще работи за други, по-срамежливи нации?
'Секс преди кафе" е клишето на скандинавските романтични навици, но във всяка страна означава нещо различно. В Швеция това е идиом за доста открит, ефективен стил на запознанства.

Само в Исландия това се приема буквално: каквото и да се случи – дали в крайна сметка ще пиете кафе друг ден, или ще правите отново секс, или ще заживеете заедно, или ще се преструвате, че никога не се е случило – всяка възможна романтична вариация ще започне със секс, а не с среща.
Ако се чудите как тази интимна сделка се сключва без преамбюл, не забравяйте, че населението на Исландия, малко под 400 000 души, е само малко по-голямо от това на един от най-големите квартали на Лондон. Нещо, което определя исландската култура на запознанства, е, че всъщност не търсиш някого, защото вече го познаваш.
Хората говорят за „паяжината на свързаността", с две думи, всеки е женен за нечий братовчед.
В ледената страна има приложение, чрез което исландците проверяват дали не са роднини, преди да спят заедно.

В Исландия рядко срещите се случват в ресторанти, защото за доста хора това е равносилно на минифалит. Затова повечето от хората с първа среща отиват на басейн.

Що се отнася до секса, никой в Исландия не мисли за него като за онова свято нещо, което имате само с някого, за когото ще се ожените. Исландия винаги е била извънредна по отношение на сексуалността. Местните започват да правят секс на 15,7 години, докато глобалната средна стойност е 17,7). Имат повече партньори (12,4 спрямо глобална средна стойност от 10,5). Повече от исландците (71%) казват, че са имали връзка за една нощ (само във Виетнам процентът е по-висок - 75).

Всички тези цифри са от глобалните проучвания на Durex за секса в началото на 2000-те години.
Исландия беше отпаднала от извадката в началото на 2010-те, може би защото жителите й продължаваха да печелят всичко, като данните не спираха до нивата на хламидията, наричана галено Ръкостискане в Рейкявик.

Когато през 2003 г. Исландия се опита да рекламира промискуитета директно като туристическа атракция – „Miss Iceland Awaits" ("Мис Исландия те очаква"), „One night stand in Reykjavik" ("Секс за една нощ в Рейкявик"), Центърът за равенство между половете и Исландската асоциация за правата на жените съдиха авиокомпания за нарушаване на закона за равните права.

Сексът е по взаимно съгласие, сърдечно начинание между двама равнопоставени индивиди, а не събитие за полово надмощие.
Исландия е една от само две страни – Япония е другата – на чиято територия има музей на пениса, който дестилира прагматизъм по отношение на тялото (като гигантски пенис на кашалот) и самосъзнанието за тази идиосинкразия (характерната за даден човек смесица от привързаности и отвращения, с които откликва на околната среда – бел.ред.).

Когато става въпрос за Исландия, няма история на буржоазен живот. Ухажвания, ходене по ресторанти, това са толкова скорошни явления.
Най-често срещаната среща в Исландия е шофиране до фиорд и ядене на сладолед. Ако карате из Рейкявик, всички веднага ще разберат и ще говорят за това. Баси, който е телевизионна риалити звезда и рапър, описва съвсем небрежно културата на наблюдение, която би подлудила много от нас. „Може да си спечелиш лоша репутация много бързо и тогава никой не иска да излиза с теб."

Тяхната градска култура просто не е съществувала достатъчно дълго, за да стане доминираща. Все още на места правят водопроводни инсталации. Запознанствата са нещо като наемането на водопроводчик.
По същия начин патриархатът никога не е имал шанс да се наложи.

Очевидно е имало различни роли за половете, но не непременно едностранен дисбаланс на властта. Всеки носи тежестта, която може. В Исландия никога не е имало викториански период, нито идеал за майката вкъщи като Америка през 50-те години.

Има обаче известна женска стачка през 1975 г. – известна като „дългия петък", защото мъжете трябвало да гледат собствените си деца, а след това идеята за полово равноправие просто се налага.

В рамките на пет години исландците имаха първата демократично избрана жена президент: Вигдис Финбогадотир. През 1983 г. парламентарните избори в Исландия даде възможност на феминистката партия Женски алианс да спечели първите си места. През 2000 г. се появи платен отпуск по бащинство, през 2010 г. жена министър-председател, Йохана Сигурдардотир – стана първият открит гей ръководител на правителство в света.