Актьорството - професия, в която совите не са това, което са

Всички сме били в ролята на обожатели, на мечтатели или завистници. Всеки от нас поне веднъж, поне за малко, е пожелавал... професията на ближния. Защото виждаме предимно това, което стига до нас на повърхността и съвсем първосигнално се прехласваме по тези, които нахално ни се появяват от екрана, заливат ни с присъствието си и винаги изглеждат или говорят безупречно. Зад блесналия поглед често се крие досада, неудовлетворение, дори тъга - съмнения, които се прокрадват в нас, но все пак ни е трудно да ги свържем с онези, които сами издигаме на пиедестал.

За много хора шоубизнесът е шумни овации, червени килими и големи пари. За тези, които са в него - изтощителен труд, несигурност и преходна слава. Нещо като трепет, с който се качваме на "Титаник", представяйки си как ще разпорим хоризонта, яхнали гребена на вълната, без да сме допуснали в ума си мисли за възможна катастрофа. Така започват най-вълнуващите приказки - с ентузиазъм и без никакви предположения, че брокатените частици всъщност са обикновен прах, идващ от съсед, който наблизо изтупва през балкона спалното си бельо.

Какво стои зад блясъка на престижните професии, искаш ли наистина да си мястото на тези хора, ще можеш ли да понесеш славата с нейните резки амплитуди, върхове и спадове и струва ли си цената? Облагите понякога се оказват силно надценени. Да поразсъждаваме заедно.

Актьори в киното
Да станеш губернатор на Калифорния след дълга кариера на екшън герой в световноизвестни филмови продукции, не е същото като Холивуд да те изхвърли безпощадно и да си принуден да продължиш като пожарникар, сервитьор в ресторант за бързо хранене, медицинска сестра, автомобилен състезател, шериф или адвокат, производител на здравословни храни.

Хубавото и в двата случая е, че пътят ти е минал през своеобразни върхове в киното, но последователността е от ключово значение и да преместиш работното си място от хълмовете на Холивуд в закусвалня или ферма, мнозина биха определили като провал. За някои това нанася непоправими поражения на психиката, води до нелечими зависимости към алкохол и наркотици, към които неуспелите в шоубизнеса прибягват, за да се утешат от рязката смяна на звездния статут.

Краткотрайна слава или една-единствена емблематична роля е последното, което новоизгряващите звезди си представят, че може да им се случи, когато правят първите си стъпки. Индустрията е безмилостна към дръзналите да свикнат със славата, да се почувстват приятно обгрижени и прекалено уютно, облечени във вниманието и всички благини, с които популярността ти се поднася на сребърен поднос.

Blink! С едно малко по-продължително мигване, докато си приятно опиянен от нея, можеш да се окажеш отново простосмъртен. Ах, къде е личният ми агент, какво стана с армията от стилисти, гримьори и къде са ласкателите, които се прахласваха по-последната ми роля! На Сара Мишел Гелар ("Знам какво направи миналото лято") често й се налагало да обяснява на децата си, че актьорската професия е доста абстрактна, тъй като те били убедени, че

работата на мама
е да си прави красиви прическа и грим

За хората, които не са стъпвали на снимачна площадка, верятно е трудно да си представят колко изтощителен може да бъде актьорският труд. Със сигурност е приятно да си спомниш от висините на някое уютно телевизионно студио и задължително пред многомилионна аудитория, как си мръзнал на брега на океана в оскъдно облекло и непоносим студ, снимайки в късна есен сцена, чието действие във филма се развива в разгара на лятото. И така до десетия дубъл, когато си скован от студ и произнасянето на репликите вече е истинско изпитание.

Наскоро с баща ми гледахме интервю с две български актриси, които разказваха някаква история за това колко трудно е било по време на последните им снимки, но въпреки тежкия снимачен процес те са щастливи и удовлетворени от резултата. Баща ми възкликна: "Я, как си вярват тези момичета!" Това, което за актьорите е предизвикателство, за зрителите често звучи като префърцунена прищявка.

В България несигурността е сред най-негативните аспекти при актьорите. Когато се снимат активно, хонорарите гарантирано са много повече от средната работна заплата, но с края на всеки ангажимент идва началото на неизвестността за утрешния ден.

Популярността не означава
непременно финансова стабилност

Много млади актьори работят допълнително и е парадоксално, когато си на кориците на списания и обикаляш телевизионните студиа, зрителите те гледат със завист и обожание, всички знаят името ти, но ти не знаеш дали ще можеш да си платиш наема.

Радостта от кариера в киното не е абсолютна стойност при различните хора и някои сами се отказват в полза на професии, при които стресът е по-малко, а сигурността, особено финансовата, много по-голяма. Славата често е краткотрайна и със сигурност ти е в кърпа вързана само по време на кампанията на последния филм с твое участие. Всъщност, и това не е толкова сигурно, ако ПР-ът не си свърши работата добре. Независимо от добрата режисура и перфектна актьорска игра, някои филми не стигат до широка аудитория и не получават вниманието, което заслужават, заради не особено добрата комуникация. Или просто лошо стечение на обстоятелствата.

Помните ли коя беше последната роля на Джесика Алба?