Проблемите на джендъра в арабския свят

„Човекът не се ражда жена – той става жена" – този прочут цитат на писателката Симон дьо Бувоар, представителка на ексзистенциализма във Франция, е взет от книгата ѝ „Вторият пол". Той залегна в цялата идеология, обозначавана като „джендър" или „джендърна", пронизала почти всички обществени сфери в западните общества. Смисълът на цитата, както и на възникналата джендърна идеология е в това, че половите различия между мъже и жени вече не се тълкуват като биологично предопределени и че други фактори могат да се окажат решаващи при определянето идентичността на индивида.

Същевременно джендърната идеология, формулирана на историческия Пекински конгрес, както и на последващите световни форуми, посветени на тази тема, породи много въпросителни и неясноти. Това накара жените, принадлежащи към различни течения и феминистки движения, да се опитат да доразработят някои от нейните постулати, с което да ги пригодят към нуждите на практическата дейност. Същевременно джендър идеологията предизвика и ответни реакции. По-специално в арабския свят активистките на тази идеология са обвинявани, че разглеждат ролята на жената изключително през призмата на половата им идентичност, загърбвайки значението на семейството и обществената ѝ реализация. От своя страна джендър-активистките се кълнят, че, обратното, те се стремят единствено към преодоляване дискриминацията на жените. При това те привеждат като доказателство, че се стремят към социалното включване и реализация на жената в контраст със стереотипите на половата идентичност.

Като цяло, въпросите около джендър идеологията са дебатирани в рамките на различни арабски и ислямски форуми, като често страстите от двете страни се нажежават до бяло. В това отношение ние - арабите, следваме фарвартера на дискусиите по тези теми и в други държави. Пример в това отношение бяха дебатите в България във връзка с ратифицирането на Истанбулската конвенция. Това сходство е доста странно, като се отчита, че за разлика от българското общество, което е част от европейската общност, арабско-ислямският свят все още е в плен на религиозните догми, а политическият ислям е важен фактор в редица страни от този ареал.

В известен смисъл, мюсюлманите в Азия и Африка са все още са в плен на етно-конфесионални войни и противоборства, които препращат към периода, предшестващ европейското Просвещение и отделянето на държавата от църквата на стария континент. Още по-странен е фактът, че жестоката борба, която доскоро водеха арабките и другите мюсюлманки от региона за равенство с мъжа, днес се е трансформирала във вътрешно-феминистки конфликт около различните тълкувания и представи за джендър идеологията.

Ако доскоро жените се стремяха да нарушат мъжкия монопол върху голям брой професии, днес постигнатият в това отношение напредък е поставен под съмнение с помощта на аргументите на джендър идеологията. В интервю пред теелевизия Ал-Джазира адвокатката Мариам ал-Шукри заявява, че равенството касае равнопоставеността на личността, независимо дали става дума за мъж или жена. Така че само неговите способности, а не половата му идентичност, следва да бъдат определящи при назначаване на индивида на даден пост или при получаване на друго обществено признание.

Политическият ислям и джендъра
Партиите и теченията, принадлежащи към политическия ислям в арабско-ислямските държави винаги са се отнасяли със съмнение към западните понятия и в частност онези от тях, които са свързани със статута на жените. Затова е обясним скептицизмът им по отношение на джендърната идеология и приложението ѝ в различните социални сфери. Техните представители предупреждават за опасностите от отъждествяването на социалната роля на жената с културната ѝ идентичност, а не с естествената ѝ принадлежност към женския пол.

Още повече, че в рамките на поредица от международни форуми бяха формулирани искания от страна на привържениците на джендър идеологията за промяната на традиционното семейство чрез легитимиране на ситуация, при която както майката, така и бащата, ще бъдат от един пол. Мнозина са и онези, които изхождат от базисната идея, че развитието на човека не е обвързано толкова с неговия пол, колкото с неговия манталитет и творчески способности, при запазване на естественото разпределение на социалните роли. Според редица експерти обаче, към тази тема не бива да се подхожда с високомерие и крайности, които биха довели до конфликт с естеството на човека. В крайна сметка, мъжете са мъже, а жените – жени, до природните различия не означават да се противопоставят двата пола.

Първата от дискусиите по джендър проблематиката се проведе на конгреса, посветен на демографията и развитието в Кайро през 1994 г. Тогава тя не привлече вниманието на медиите и обществеността. Само година по-късно обаче, т.е. през 1995 г., терминът „джендър" се споменава 254 пъти в приетите документи и решения на Пекинския конгрес. Вярно е, че той обозначаваше различни неща – в някои случаи се отнася до жените, а в други – за двата пола. Понякога бе използван и за описанието на социалните роли, които се смятат за подходящи респективно за жените и за мъжете. Това обстоятелство накара някои от участниците в конгреса да поискат да бъде дадена точна дефиниция на термина „джендър".

Подобни дискусии противоречив прием сред арабските и ислямските среди. Хората се питаха защо са всичките тези терминологични неясноти около понятието „джендър", както и за липсата на универсално възприет термин. Според изследователката Амина Камел, затрудненията при дефинирането на това понятие идват от това, че арабският език, въпреки своето богатство и използването на чуждоезични заемки, не е в състояние да намери точен превод на думата „джендър". Друго понятие, чийто превод затруднява арабите, е „социален пол" – мнозина го интерпретират като обозначаващ различните социални класи, като въобще не го обвързват с понятия като мъжки и женски род. Всъщност, този термин е непреводим, защото сам по себе си не обозначава определено понятие, а е проекция на една философия, която не е понятна за масите. С други думи, това е част от понятийна система, изразяваща определени ценности, които се смятат за чужди на арабското и ислямското общество.

Крайната цел на тази философия е да се премахнат всичките различия между мъжа и жената, включително и биологичните такива. Това, естествено, е неприемливо. Така например, в книгата „Диалектиката на пола" се твърди, че природните дадености нямат нищо общо с човешките ценности, тъй като човекът е станал такъв, преодолявайки природата. Смисълът на подобно схващане, е че анатомичните, физиологическите и функционалните различия, т.е. различията, дължащи се на хормоналните особености и функциите на човешките органи нямат никаква стойност и че те могат да бъдат преодолени като второстепенни белези. Но как така? Та нали всичките учени и мъдреци през хилядолетията на човешкото развитие не са считали тези белези за принизяващи жената в интелектуално и във всяко друго отношение, а обратното – винаги са изтъквали, че оцеляването на човечеството се дължи именно на подобно хормонално допълване между двата пола.

Проблемът с взаимоотношенията между половете
Дебатът в арабско-ислямския свят по проблемите на джендър идеологията е част от по-широкия дебат с участието на новите феминистки и постмодернистките постулати. Тук сблъсъкът между стереотипите е особено ожесточен, тъй като се касае до един болезнен проблем за арабския свят, а именно – взаимоотношенията между двата пола. Винаги, когато този проблем се окаже в центъра на обществения дебат, се стига до протести и обвинения. Всъщност, подобна реакция наблюдавахме и в България. Демонстрациите, на които бяхме свидетели и в редица арабски градове, се дължаха повече на недоразумения, свързани с неразбирането на проблематиката. Те обаче накараха арабските интелектуалци да си зададат въпроса, доколко техните общества са готови да обсъждат обективно проблемите с взаимоотношението между половете и в частност техните социални роли в контекста на общественото развитие, без въпросът да бъде замъглен в хода на поредните идейно-политически диспути. Американската философка Джудит Бътлър, чиито възгледи залегнеха в идеологията за джендъра и която се счита за съавтор на понятието „социален пол", оказа съществено въздействие върху феминисткото движение в целия свят.

В неотдавнашно интервю тя твърди, че не вярва че индивидът сам е избрал своята социална роля, т.е. социалния си пол. По-нататък тя твърди, че всеки индивид има правото да използва съответния понятиен апарат и местоимения при описанието на своя живот и жизнени дейности, изхождайки както от избора му на постоянна полова идентификация, така и от предпочитанието му към гъвкаво самоопределение на половата му принадлежност. По-важното, според Бътлър, е да бъде гарантирана свободата на индивида и защитеността му от дискриминация и обществено осъждане. В това отношение е необходимо всеки да получава подкрепата на обществените институции и на социума като цяло. Тези възгледи на авторката залегнаха и в книгата ѝ „Проблемите с джендъра"/Gender Trouble, публикувана през 1990 г. Подобни тези обаче са трудноразбираеми за арабския читател, който все още не се е сблъсквал с терминологията и проблематиката на джендъра нито в училище, нито в обществената практика. Едва в последно време джендър идеологията се дискутира в някои феминистки и правни публикации и изяви.

Социалният пол и различието му от биологичния пол
Биологичният пол определя половите различия между хората. В биологично отношение се прави различие между мъжки и женски индивиди, както и между тях и хермафродитите, които са съчетание между двата пола. Джендър идеологията обаче въвежда понятието „социален пол", т.е. полът, който индивидът придобива в контекста на участието си в социалния живот. Социалният пол обхваща двата биологични пола, но отхвърля този на хермафродитите. Той също така определя основните характеристики на всеки един от двата пола. Според последователите на тази идеология, понятията „мъж" и „жена" са гъвкави и се променят с настъпващите социални промени в развитието на човечеството – те са резултат на множество различни съставки. Така например, силата е свойство, което има множество измерения – физическа или умствена, издръжливост, както и материални възможности и т.н. Но в патриархалните общества като арабско-ислямските, това качество е определящо за понятието „мъжество". В тях силата се тълкува като абсолютен монопол на мъжа. За жена, която е по-силна физически от съпруга си, се счита, че е загубила женствеността си, респективно съпругът ѝ е загубил мъжеството си.

Поради преобладаващия традиционен възглед в арабските общества, не е възможно да бъде въведено понятието „джендър", респективно да бъдат приети норми и закони, отразяващи равнопоставеността на половете. Половото разделение на социалните роли в тях е неизменно, като мъжът е поставен на върха на социалната пирамида за сметка на жената. И тъй като въпросното разделение следва природната предопределеност и йерерхичност, мъжките полови белези са възхвалявани в ущърб на женските.

Сред най-ярките примери за подобна практика е законът, който забранява на изнасилвача да се ожени за жертвата си.
Напоследък, в някои арабски държави се засилиха призивите към изясняване значението на понятието „джендър". Роля в това отношение изигра скандалът, избухнал в медиите, във връзка със семинар, посветен на световния ден на LGBT. На него бяха дискутирани не само проблемите на сексуалността, но и тези, свързани с правните и здравните проблеми на съвремието. Тази дискусия бе разширена, след като постави в центъра на вниманието проблемите на женската сексуалност в арабските страни. В крайна сметка, въпросният симпозиум, поставящ си предимно разяснителни цели, бе подложен на нападки от страна на медии и общественост, като на организаторите му се приписва стремеж към разрушаване на обществения морал, религията, традициите и обичаите на въпросните общества.

В рамките на това нетолерантно обществено поведение особено се отличиха вестниците, които се надпреварваха в осъждането на форума. Това на свой ред бе използвано от някои традиционни сили за разширяване на тяхното социално влияние. Редица религиозни лидери отново се оказаха в центъра на общественото внимание с призивите си към предприемане на мерки в защита на обществото от морално разложение. Всичко това свидетелства колко голяма е пропастта, отделяща тези общества от страните с развито гражданско съзнание.