Как в различните страни борят стреса от преработването чрез забавяне на ритъма в намиране на баланса между работа и щастие
"Да правиш нищо, не значи непременно "нищо". Това по-скоро е да правиш неща, които обичаш", казва италианецът Валерио Масими, креативен директор в американското онлайн издание "Ози", когато негов колега го моли да обясни "изкуството на безделието". Така да се каже - като сме безделници, да не сме без празници.
Възможно ли е наистина човек да не прави нищо? В много страни по света работната седмица е повече от 40 часа, а в някои дори гони 50. В Япония дори има термин - "кароши" - "смърт от преработване". Това обяснява вица защо японски преводач бил уволнен, когато не могъл да преведе българския отговор на диалога: "Какво правиш?" - "Нищо."
Шегата настрана, но още през 19 век британският автор Чарлз Ламб започва да разсъждава, макар и поетично, върху темата "баланс - личен живот". "Кой изобрети работата? Кой ограничи волността?," пита той риторично в своята поема "Работа". Години по-късно чешкият автор Карел Чапек размишлява, че нищоправенето е "да бъдеш като камък, без да тежиш".
През 1935 г. обаче британският философ и математик Бертранд Ръсел предвиди погубващата опасност от т.нар. работохолизъм - термин, който се появи едва 36 г. по-късно.
Този термин толкова бързо се изпълни със съдържание в последните години, че дори се превърна в медицински проблем. Преди няколко години към него бе добавен и етикетът "бърнаут" - прегаряне от работа. Сериозно обезпокоени, лекари и психолози започнаха да дават съвети как да се справим с работохолизма и бърнаута. Появи се терминът шинрин-йоку, което в превод от японски означава "горска баня".
Е, малко е странно, че точно в Япония препоръчват "горската баня" - потапянето в гората - като баланс на тежкия труд. Според едно проучване, направено от американската организация Indeed, за създаването на световен индекс за баланса "работа-щастие", японските работници, които нямат много възможности за личен живот извън работата, са сред най-нещастните сред високоразвитите нации.
Близо до този феномен е още едно специфично японско явление - инемури - това са работниците, които заспиват на бюрата си от изтощение. Японската продуктивност също е сред най-ниските сред страните от Г-7. Едва напоследък Япония се опита да промени това с предложение за 4-дневна работна седмица.
4-дневната работна седмица отдавна започва да се налага във Финландия и Дания. Тъкмо отличният баланс между работа и личен живот се смята за един от факторите тези страни и още 3 северни нации да се наредят на челните места в световните класации за щастие през последните години.
В Швеция се появиха изследвания, че 6-часовият работен ден може да засили енергията и да увеличи производителността. С други думи - там започнаха да осъзнават, че колкото по-малко часове работи човек, толкова повече време има да се отдаде на сладкото "нищо-правене" - времето, което, ако се използва разумно - разбирай лениво - може да ви отклчи вратата към щастието.
Очевидно няма особено значение как се нарича това време на "нищо-правене" на различните езици - хората влагат в него почти едно и също. През 2006 г. Елизабет Гилбърт представи на света своя израз "долче фар ниенте" - сладостта да не правиш нищо. Нарицателната фраза от "Яж, моли се и обичай" стана сигнал на попкултурата за цяло поколение. Дори и най-големият акт на протест срещу усилената работа на младите хора от това поколение се сведе до напомняне на фразата на различни езици.
Всъщност Гилбърт далеч не прави "нищо". Нейната героиня е жена, която се е научила да вкусва от удоволствията без никакво притеснение, да създава приятелства с непознати и странници, и най-вече - със себе си.
Но не само италианците умеят да осмислят времето за "нищоправене". Холандската дума "никсен" означава буквално - правя нищо. Иначе казано - прегръщам момента. Това е философия, която окуражава хората просто да съзерцават природата, да се мотаят наоколо, или да слушат музика - неща, които се оценяват като подходящи, ако не си поставяш определена цел.
Ако продължите още по на север, ще видите, че има и датска концепция за нищоправенето - хюга. Това е само, ако не сте достигнали още Швеция и не сте припознали думата лагом. Тя се превежда като "намиране на радост в малкото".
"Наличието на две думи, които значат почти едно и също в Дания и Швеция, показва общи стереотипи на две култури", казва Тобиас Тол, шведски физик в индийския институт по технология, цитиран от "Ози".
"Лагом е душата на шведите и произлиза от термина правило на закона. Хюга символизира привързаността на датчаните към уюта и комфорта", казва Тол.
Има още една дума, която източните народи свързват с нищо-правенето. Лайдх не е уелнес концепция, но за много бенгалци, особено тези, които живеят в индийския град Колката, честото сервиране на лайдх - най-вече през уикенда - е необходимо условие, за да живееш добре. Мислете за това като начин за "хипнотизиране" на тялото и духа до състояние на неактивно бездествие.
Ако италианците и холандците са прави, това само ще допринесе за богаството на духа.
И китайците са дали своя принос към социалната наука на "нищоправенето". Това е даоиската философия ву вей, която в превод от китайски означава "действие чрез бездействие", или "правене чрез неправене". Според китайците, това означава да "отговаряш" на ситуацията без налагане на допълнителна сила. Това е своеобразна версия на израза "да се носиш по течението", или по-философската му версия - "да следваш пътя".
За много хора да припознаят философията ву вей може да отнеме години. Мнозина смятат, че това трябва да започне още в млади години. Тогава процесът може да се спавни с естественото огъване на дървото в посоката, в която го накланя вятърът, или спускането по естественото течение на реката - никога срещу нея.
Идеята да оставят нещата без контрол е плашеща за мнозина. Но веднъж постигната, тя установява спокойно състояние на съзнаване и приемане на света и поставя човек в перфектен синхрон с живота.
Изненадващо цели градове и страни в последните години започнаха да припознават т.нар. бавно живеене, откавайки се от живота на бързи обороти. Според някои изчисления броят им вече надминава 100.
В източната китайска провинция Янгсу до град Якси има издигната гигантска склуптура на охлюв - асоциация на логото на международната организация "Читаслоу", която промотира бавното живеене. Името й е комбинация от италианската дума чита, която означава град, и английската слоу - бавен. Организацията издирва градове, които подкрепят този начин на живот.
Якси, в който живеят едва 20 000 жители, стана първият китайски град, който получи акредитация от движението през 2010 г. В момента акредитация имат 12 китайски града, а други 120 града и страни са кандидатствали за статут на "бавност" и очакват одобрение. Градовете, които искат да получат такъв сертификат, трябва да отговарят на 72 критерия, като например да имат население под 50 000 души, да ограничат скоростта на превозни средства в центъра до 20 мили в час и значително да намалят ресторантите за бързо хранене.
В момента е в процес на развитие и друг подобен проект - Читаслоу от нулата. Целта е раждането на нов град, който от самото си създаване ще отговаря на критериите за бавно живеене, обяснява Пиер Джорджо Оливети, генерален секретар на организацията "Читаслоу".
Миналата година селото Суйчанг стана първото в страната посветено на бавния туризъм. Около 50 сгради бяха реновирани, за да посрещнат туристи, които ще живеят заедно с местните жители. Целта е да дойдат хора, които търсят автентични локации, вместо да обикалят от атракция на атракция в големите претъпкани градове.
Следващата тенденция изглежда ще бъде бавната храна. "Консумирането на местна сезонна храна винаги е било символ на качеството на живота през последните 2000 години в Китай", казва Сун Кун, генерален секретар на китайския клон на световната мрежа бавно хранене, създадена в Италия през 1989 г. Според Сун тези традиции бяха забравени от младите в годините на китайски икономически бум и тя се надява да бъдат възстановени.
От 2009 г., изплашено от растящата смъртност заради претоварване в работата, и японското правителство започна да плаща на млади хора да се релокират от градовете към селата.
В много страни търсят и други алтернативни начини за промотиране на нищо-правенето и забавения ритъм като противопоставяне на бесните скорости на живот, наложена в големите индустриални градове.
В Орегон, например, стана популярн т. нар. козя йога. В списъка на чакащите в една ферма в Олбани преди няколко години имаше 1200 желаещи да се включат. Последната новост пристига от Нидерландия. Тя се превръща в тенденция и се нарича "прегръщане на крави". Хората, които я промотират твърдят, че има огромни ползи за менталното и физическото здраве от гушкането на тези огромни животни. След кратка обиколка из фермата желаещите спират за почивка при избрана от тях крава. Топлото й тяло, бавният сърдечен ритъм и огромната закриляща маса прави прегръщането невероятно приятен момент с терапевтичен ефект.
Хората, които го практикуват вярват, че тази практика намалява стреса и подсилва отделянето на окситоцин в тялото - хормон, който се освобождава при активно социално общуване.
Това не е изненадващо - успокояващият ефект от прегръдката отдавна е описан от науката. Днес ферми в Нидерландия, Швейцария и дори в САЩ предлагат сесии за прегръщане на крави. В Аризона и в Ню Йорк за удоволствието се плащат по 70 долара. Оказва се, че тази терапия носи ползи и за животните. Едно проучване твърди, че кравите показват признаци на дълбоко успокоение, когато биват прегръщани.
Обратно към нищо-правенето - има и други алтернативи, които могат да забавят ритъма и да ни дадат вътрешна енергия.
Ето 3 от тях -
- Хвърляне на камъчета в спокойно езеро или голяма локва, а после - наблюдаване на концентричните кръгове, които се образуват;
- Музикална "баня" от природни звукове, шум на дъжд и полъх в листата, почукване на кристални чаши или леко полюшване на дрийм кетчър;
- Съзерцаване на огън в камината или на екрана на телевизора, съчетано с пукане на съчки.
Възможностите се много. И най-хубавото е, че няма грешен начин за нищо-правене. Рано или късно то води до нещонамиране.
Коментари (0)
Вашият коментар