Мълчанието е най-голямото постижение на насилника

От Теодора Шопова

Скритото насилие е най-често срещаният вид в нашето общество. Според проучване, проведено в Обединените нации, се изчислява, че 35% от жените по света са били малтретирани. Освен това почти 70% от тях са претърпели нападение в даден момент.

Насилникът може да е образован и да има добра работа или да е безработен. Той може да бъде млад или стар и, разбира се, може да бъде и тя.

Един от съществените акценти, свързани с насилника, е, че обикновено е много високо ценен в обществото. Всъщност за другите хора той обикновено е „добър човек“.

Насилникът винаги ще търси вашата прошка. Но той няма да се поколебае да продължава да ви тормози, да злоупотребява с вас.

Единственият начин да избягате от този кръг на властта е като премахнете най-добрия му съучастник: мълчанието.
В него той намира най-доброто си убежище. Където са приютени всичките му унизителни агресии и всеки един негов удар, които по-късно са замаскирани с „Обещавам, че това е последният път, когато се случва“.

Но тези обещания се изпаряват като дим, когато усети ново "пренебрежение" от страната на жертвата. Или когато не потърпевшият не е съгласен с тях. Просто казано, насилниците страдат от хронична несигурност.

Съюзници на насилника
Насилниците използват агресията като форма на власт. Те не са в състояние да възприемат партньора си като човек с права или нужди. Като индивид, който заслужава да бъде уважаван. Защото той е "обект, който притежават" , част от себе си. Следователно при всеки опит за независимост, той е този, който се чувства малтретиран. Неговата мъжественост, статусът му на власт се чувстват уязвими.

Нерядко в тези случаи партньорът избира да се предаде, да мълчи и да изпадне в тази подчинена връзка. Видът, при който психологическото и понякога дори физическото насилие оставя рани, които невинаги могат да се видят с прост поглед. Не е лесно да предприемете стъпката да ги изобличите, за да нарушите мълчанието. Защото, вярвате или не, жертвата невинаги се чувства разбрана.

В много случаи хората, претърпели насилие, трябва да се изправят срещу близкия си кръг от членове на семейството и приятели. Много хора се страхуват да формализират жалбата от страх от „възможни репресии“ от страна на агресора.

Това без съмнение са много деликатни ситуации, при които страхът да нарушиш мълчанието все още е най-добрият съучастник на насилника. Неговото най-добро убежище и неговият щит на властта.