Нарисуваното небе, или симулираната екзотика в пътешествията

Тропически курорти в Северна Европа, ски писти в Дубай, панорама на Москва в Турция... Границите между привидността и действителността на пътешествията все повече се размиват. Събитийни паркове и тематични хотели стават все по-популярни. Добре дошли в света, където небето е нарисувано!

Деца се ровят в топлия пясък, красавици по бански се разхождат сред облените от слънце шезлонги. Младежи играят плажен волейбол, а високо над тропическата идилия се реят балони. Любителите на природата наблюдават костенурките в блатата, обрасли с мангрови дървета. Курортистите нощуват в къщички по края на гората или на къмпинг в близост до брега. Морето шуми, птиците чуруликат – от високоговорители, замаскирани като камъни сред изкуствената природа.

„Автентичен тропически рай, изграден от човешка ръка" – ни повече, ни по-малко. Името на този рай е „Tropical Island Resort". Намира се далеч от морето и още по-далеч от тропиците: само на час път с кола от Берлин, в провинция Бранденбург. Най-голямото покрито хале в света, издигнато някога за строеж на дирижабли, днес произвежда ваканционно настроение. За него се трудят 500 души.

Изкуствената природа привлича вниманието с водопади и лагуни, с верни на оригинала къщи от южните морета и с най-голямата „вътрешна" тропическа джунгла в света. Оживяват я храмови танцьори от Бали и артисти от Карибието. На всеки три месеца някой далечен регион на земята представя своя екзотичен фолклор.
Температурата е постоянна: 26° по Целзий. Какво от това, че навън бушуват снежни бури!

В залата за ски в Дубай пък е постоянно студено – температурите са под нулата, макар че навън грее знойно пустинно слънце и на сянка е 40°С. Местни любители скиори и туристи от цял свят се радват на пет снежни писти, седалков лифт и халф-пайп платформа (използвани за състезания със скейтборд, сноуборд, BMX, ски и ролери). Построени са писти за шейни и бобслей. Голяма атракция е снежната пещера.

Покритият ски курорт е част от огромен търговски център и е любимо място за разходки в регион, където снегът е екзотика – както тропическите плажове за Северна Европа.
Изкуствените курорти стават все по-популярни. Хиляди прекарват почивката си в симулиран екзотичен свят. За какво им е да се срещат с неудобната реалност? Границата между истинския и виртуалния свят се заличава. Симулацията става туристическа забележителност.

Напълно климатизирани биотопи от стъкло и стомана осигуряват всичко необходимо за годишна почивка. Архитектурно те напомнят за оранжериите, в които някогашна Европа култивирала мечтите си за далечни светове, копнежа за земния рай. Още през ХVІ век в княжеските дворове между Париж и Санкт Петербург излизат на мода колекции от портокалови дръвчета и други екзотични растения. Великолепните оранжерии, построени за зимуването на растенията, изпълняват и представителни цели – но най-вече осигуряват забавлението на властимащите. Наистина елитарна наслада: спокойствие, почивка, вглъбяване... Разбира се, всичко това е запазено за благородниците. Масите нямат време за почивка.

В епохата на късния ренесанс и барока възникват сбирки от редки екземпляри – предвестници на музеите, но и на съвременната събитийна култура. Те обслужват жаждата за сензации, но и интереса към научно-техническия прогрес. В така наречените „кабинети" излагат корали, перли, планински кристали, препарирани животни, огромни миди, рога от нарвал, най-различни часовници, игрални автомати, астролабии. Решаващ тласък за появата на тези сбирки дават големите географски открития през ХV–ХVІІ век, особено епохалната среща с радикално различната Америка. В Европа започва епоха на копнеж по далечното.

За пионер в комерсиалната симулация се смята Карл Хагенбек. През 1874 г. бившият цирков директор открива в големия пристанищен град Хамбург първото „шоу на народите".
„В жива диорама работят мъже и жени от Лапландия, препускат северни елени – пише фотографът и автор Бил Коувенховен в книгата си „Фалшиви ваканции". – Човешката зоологическа градина веднага постига успех и Хагенбек разширява представленията, като внася от Африка и Азия цели села, дори племена и ги излага в първичната им носия или голота, с примитивните им колиби и животни."

По време на първото Световно изложение концепцията на Хагенбек свършва добра работа: през 1889 г. в Париж може да се видят африкански села от френските колонии. През 1893 г. в Чикаго Бъфало Бил въодушевява публиката с „истински" каубои и индианци: легендарното „Wild West Show". Представянето на изкуствени светове става масово забавление.
Ала едва през петдесетте години на ХХ век един остроумен мустакат господин създава валидната и до днес основа на всички тематични паркове: „Дисниленд". В Анахайм, Калифорния, филмовият продуцент Уолт Дисни изгражда цяла вселена от предварително разработени митове.

Империята за забавления и отдих е достъпна за всекиго. Посещават я цели семейства. Може би защото е идеално място за бягство от монотонния живот в сивите предградия към царството на фантазията.
Уолт Дисни създава „Дисниленд" в точния момент: икономическото съживяване след Втората световна война осигурява на американците не само повече пари, но и свободно време.
„Дисниленд" е гениален и като маркетинг: една медия въздейства благоприятно върху другата, една илюзия храни следващата. От света на комиксите в киното, а после – в „реалния" свят. И понеже „Magic Kingdom" предлага много повече атракции от главозамайващото, но кратко пътуване с увеселително влакче, паркът скоро става любимо място за семейна почивка.

През последните години в Турция бяха построени редица впечатляващи тематични хотели. „Kremlin Palace Resort" например е почерпил архитектурно вдъхновение от властовия център на Москва: Червеният площад с всичките му подробности се е пренесъл в Средиземноморието. Е, без мавзолея на Ленин, затова пък с няколко плувни басейна.

„Руските туристи – споделя фотографът Йенс Линдворски в книгата „Фалшиви ваканции" – се чувстват отлично в сянката на умаления храм „Василий Блажени"." Управата на хотела разказва за руски гости, които никога не са били в Москва и едва в Турция показват на децата си символа на столицата – по бански и джапанки.
Самата Турция, забележителностите на страната, невероятните архитектурни свидетелства от Античността вече не са цел на пътуването – или са само косвено: турският хотел представя на гостите си фолклорно шоу, за да разберат какво е Турция.

Лас Вегас – блестящата туристическа Фата Моргана, изпъстрена с изкуствени вулкани и реални камиони – е завършващият етап в това развитие. Симулацията е станала град. Място, събрало света в тематични хотели – от Египет до Венеция.
Във „Venetian" обучават гондолиери да управляват гондола, да говорят с хубав италиански акцент, да пеят италиански песни. Всеки си измисля италиански живот. В гондолите е скрит педал, който включва електродвигател. Небето сияе в компютърно управлявано вечерно зарево.

Медии и действителност се сливат в хиперреалност – точно както някога предрече френският философ Жан Бодрияр.
Техническите средства обаче не са достатъчни, за да направят симулацията напълно „реална". Човекът все още иска да е сред себеподобни – даже да са фалшиви италианци.
Затова в Орландо, Флорида, посетителите имат възможност да се потопят в Библията и в миналото на човечеството. Римски войници водят кървящия Спасител по улиците на изкуствен Йерусалим. Исус Христос умира и възкръсва шест пъти седмично. Освен това прави чудеса и няма нищо против да се снима с децата.
Библията като тематичен парк... За някои това е дъното на безвкусицата, за други е върхът на религиозния екстаз. Привидността и действителността стават въпрос на вяра. Безбройните сувенири от „Holy Land" обаче са реални.