Жорж Димитров - праправнукът на Боримечката е един от най-младите отговорни диригенти в света

Меломаните знаят много добре къде точно трябва да застанат, за да чуят по идеален начин звука от един оркестър – да се облегнат на парапета на оркестрината, ако се намират в оперен театър. Или още по-добре – да са на мястото на самия диригент.

Никоя уредба на света, дори и най-съвършената, не може да осигури звука, който чува диригентът.
„Отидохме веднъж с един приятел да си купувам уредба. И той ми пуска от телефона си аналогов запис от Метрополитен опера от 1967 г. С всички покашляния в залата и целия паразитен шум, който може да се вмъкне в такъв запис. Но установяваме, че цигулките, които свирят в този момент, звучат перфектно. И си казахме – ами ние искаме точно такава уредба. Която да ни дава възможност да чуем всеки детайл от музиката", разказва отговорният диригент на Софийската опера и балет Жорж Димитров.

Но продавачът им казал, че няма как да се създаде такава уредба, която да успее да пренесе до дома ти духа и образованието на 60 музиканти, акустиката на залата, в която се изпълнява, аурата, която създават те и другите изпълнители, както и емоцията им. И милиони да даваш, няма откъде да намериш такава уредба, спомня си Жорж този разговор.

Разбира се, роденият през 1979 г. диригент не е избрал това поприще само за да се наслаждава най-пълноценно на музиката от мястото, на което се намира.
Нито пък е воден от желанието непременно да ръководи другите.

Тази амбиция е гонела не един и двама негови колеги от консерваторията
Просто той от малък израства сред музика. Майката на Жорж Димитров е ученичка на големия хоров диригент Васил Арнаудов, а в Музикалното училище попада на Михаил Ангелов. На мнозина днес той е по-известен като баща на пианиста Людмил Ангелов, но за предходните поколения покойният вече професор е дългогодишен диригент на Софийската опера и човекът, под чиято палка Гена Димитрова за първи е пяла с оркестър. Михаил Ангелов обучава Жорж и още няколко момчета за диригенти още докато учат в Музикалното училище. Това учебно заведение Жорж Димитров завършва с пиано и тромбон.

После записва Теоретичния факултет на консерваторията със специалност „дирижиране". А под влиянието на най-големия български диригент на църковни хорове Мирослав Попсавов специализира хорово дирижиране.
За първи път хваща палката в консерваторията пред щатния й оркестър, който се състои от професионални музиканти. В началото било доста сложно. Първо трябва да се научиш да не се заслушваш, прехласнат, в музиката, защото така неизбежно забавяш темпото.

С помощта на много упражнения
усвоил умението съзнанието му винаги да е с два такта напред,

за да може в необходимия момент да „подаде" на съответния музикант. Не е убеден, че е научил всичко в консерваторията. Това според него е невъзможно. Припомня думите на великия Клаудио Абадо, който е казвал, че дори един човек на 30 години, макар и обучен, не е никакъв диригент, камо ли студентът.

Жорж Димитров признава, че му се е случвал най-големият кошмар на всеки диригент – оркестърът така да се оплете, че да спре да свири по време на концерт.
„Слава богу не в София, а в Бургаската опера, където в продължение на няколко години бях диригент почти веднага след завършването. Грешката беше изцяло моя. Свирехме любимо мое произведение, което се състои от много вариации и по време на репетициите уж нямаше никакви проблеми. Вариациите бяха подредени така, че се почва от такива, които се изпълняват от малък състав, и се върви към по-големия, като темпото се редува бавно-бързо. При такъв преход трябва ужасно добра концентрация. При поредната вариация обаче усетих, че нещо става, и половината оркестранти изобщо не започнаха. Искаше ми се земята да се разтвори под мен", разказва Жорж Димитров.

След като работи няколко години в Бургас, директорът на Софийската опера акад. Пламен Карталов го кани да асистира на италианския диригент, който дирижира премиерата на „Атила" на Верди на сцена на открито на хълма Царевец.
На другата година Карталов му се обадил да спаси спектакли на „Риголето" и тогава фактически за първи път дирижирал опера пред публика. И макар че идеята за собственото му бъдеще по време на студентстването била съвсем друга, когато се докоснал до операта, завинаги се влюбил в това изкуство. Смята, че ще е вечно и е благодарен на акад. Карталов за това, че повярвал в него и му дал този огромен шанс. Защото

диригентите „узряват" много бавно и
рядко се среща човек на неговата възраст, който да е главен диригент на оперен театър

За диригентите на опери често се твърди, че изпитват истинска ненавист към певците, стремейки се на всяка цена да ги заглушат. Но при Жорж Димитров не е така.
„Аз все пак живея с певица", казва той. Става дума за лиричния сопран Анна Вутова. Жорж има син от предишния си брак, който е на 19 години, а синът на Вутова, с която живее от 3 години, в момента е първокласник.

„Със съпругата ми запазихме чудесни отношения. Имаше драматичен момент по време на раздялата, но въпреки че се разделихме, когато синът ми беше на 5-6 месеца, успяхме да го отгледаме заедно без конфликти", казва Димитров.
Любопитното в биографията му е, че по майчина линия е пряк потомък на човека, когото Иван Вазов обезсмъртява в романа „Под игото" и в „Нова земя" под името Боримечката. Той се пада негов прапрадядо.
Преди време майка му Светла Рачева прави родословно дърво и дарява всички документи, които успява да събере при това начинание, на музея в Клисура.

Боримечката е дядо но Стефан Стайков, който е роден през 1875 в Клисура и умира през 1931 г. в София и също е забележителен представител на фамилията.

Той е един от първите български професионални издатели
Притежавал е печатница „Стайков" в столицата и е бил един от големите приятели на Иван Вазов и негов издател.
Печатницата на Стайков издава не само художествена литература, но е и първата в България, която печата нотни издания. Негови приятели са Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Тодор Влайков, Димитър Страшимиров, проф. Иван Д. Шишманов, проф. Стефан Младенов, акад. Михаил Арнаудов и много други интелектуалци.

снимки: Румяна Тонева