"Тар" - филм за насилието и самоунищожението

Този филм разказва историята на първата жена диригент на Берлинската филхармония. Тя е брилянтна, загадъчна и манипулативна персона. Филмът описва нейното драматично падане от благодатта.

В някои филми мъката е невидимо импрегнирана в атмосферата, невербалната комуникация или, в този случай, тиктакането на метроном. Тези видове елементи обикновено конфигурират сложните психологически слоеве на главните герои, техните страхове и понякога параноя. Последната продукция на актьора, превърнал се в режисьор, Тод Фийлд, е един такъв пример.

„Тар” е аудиовизуален портрет на диригент на симфоничен оркестър. Главната героиня е на върха на кариерата си. Тя е ясен пример за това как някои жени, далеч от необходимостта да „разбиват стъклени тавани” с главата си, успяват да ги постигнат успех със своята личност и огромна стойност. В този филм обаче откриваме, че зад маестрото се крие чудовище.

Това е изключителна психодрама. Напомня продукциите на Кубрик и е номинирана за шест Оскара. Мнозина гледат на филма като на притча за движението #MeToo. Други го разглеждат като същността на кенсъл културата. Но истинската движеща сила на тази лента е титаничното превъплъщение на Кейт Бланшет.

Лидия Тар и нейната слава
„Тар” си играе със зрителя. Това е енигма, калейдоскоп от светлина и сенки, мистерия, която се нуждае от разгадаване. Първата част на филма се фокусира почти изключително върху това да ни покаже каква е главната героиня - Лидия Тар. Свидетели сме как дирижира на сцена в Манхатън.

Представянето й е толкова правдоподобно, че може да ни бъде простено, ако изпитаме внезапното желание да потърсим името й в Google. Това е така, защото почти несъзнателно приемаме, че филмът е биографичен. Обаче не е така. Героинята е изцяло измислена. Дали?

Критиците и публиката веднага успяха да доловят приликите с Марин Алсоп, която се смята за прототип на героинята на Кейт Бланшет.

"The New York Times" отбелязва, че и Марин Алсоп, и Лидия Тар имат общ ментор - Ленард Бърнстейн. И двете са женени за класически музиканти, и двете имат деца, и двете са лесбийки и ръководят големи оркестри.

Разликата обаче се състои в това, че персонажът на Бланшет е обвинен в злоупотреба с власт и сексуален тормоз. Нещо, което не се е случвало в живота на Алсоп.

Затворени светове и херметична личност
Действието на филма се развива в големи сгради с дълги ярко бели коридори и високи тавани. Стаите, в които виждаме Тар да управлява, упражнявайки тънкостите на музикалната политика, са огромни. Но всичко изглежда студено и регламентирано. Освен това атмосферата е доминирана от постоянната нужда на героинята да упражнява контрол.

В първата част на филма ставаме свидетели на завръщането на Тар в Берлин от пътуване до Ню Йорк. Не ни отнема много време, за да усетим нейните лични борби. Тя има трудна история, която се опитва да забрави заедно с определени емоционални проблеми, които потушава с употребата на психоактивни лекарства. Нейният асистент обикаля около нея с тъгата и очарованието на някого, който не може нито да достигне, нито да разбере обекта на своето желание.

Лидия живее с Шарън, първата цигуларка на Берлинската филхармония, и дъщеря си Петра. Във връзката има очевидна фина обида. Има и вид тъга, която е замаскирана в ежедневието на работа и отглеждане на дете. Професията на Лидия е най-големият й щит. Освен това я подхранва, като й дава силата, от която толкова много се нуждае.

Лидия Тар е свикнала да упражнява контрол във всички области на живота си, въпреки че скоро усещаме сянката на нейните тревоги и параноя.

Чудовището зад естетическото съвършенство
Този филм излъчва психологическата атмосфера на продукциите на Кубрик. Във втората част ставаме обект на странно усещане за заплаха. Лидия започва да долавя булото на нещо зло около себе си, нещо, което бързо се приближава. Оказва се обаче, че това не е нищо повече от ехото на собствената й съвест, изразено в усещането, че предстои нещо лошо.

Тя чува женски писъци в далечината, звук на метроном в заключен шкаф и пиано, което звучи като нейното. Тези събития повишават напрежението, тъй като по-тъмната страна на нейния характер постепенно се разкрива пред нас. Тя е обсебена от млад виолончелист, когото изключително бързо насърчава в кариерата.
От друга страна, тя прогонва и отхвърля други фигури.

Малко след това откриваме, че това е обичаен модел. Тя използва хората както и когато си поиска. Освен това ги манипулира по същия начин, по който дирижира концертиращите музиканти с палката си - със страст, но натежала от насилствена сила. Въпреки това поведението й в крайна сметка има драматични последици. Тогава настъпва нейното падане от благодатта.

Кенсъл култура или парадокс на движението #MeToo?
„Тар” е ослепителната история на жена, която е достигнала привилегирована позиция със собствени заслуги и след това е изгонена от тази златна среда. На всички ни е ясно, че не е лесно да останеш в такава позиция, когато общественото мнение е като всемогъщ бог, който възвисява и унищожава.

Като зрители ние сме свободни да преценим дали главният герой получава това, което заслужава.
Също така може да заключим дали поведението на един артист е по-важно от работата му. Кенсъл културата е феномен, който все повече поглъща публичните личности днес. Това се случва, когато определени коментари или поведение, които правят или извършват, се тълкуват като обидни.