Татяна Дончева свирила на цигулка в ООН

Тя е свирила под диригентството на великия Ленард Бърнстейн. След това е била сред цигуларите в международен оркестър, поканен във Ватикана. Акомпанирала си е със световноизвестния Веско Ешкенази. Била е в един състав с Димитър Маринов, нашумял днес като актьор покрай номинирания за “Оскар” филм “Зелената книга”, както и с много други големи имена в музикалната сфера.

Не, не става дума за известна цигуларка. А за устатата юристка Татяна Дончева. Която има и друго, непознато за широката публика лице - когато хване лъка и се потопи в света на музиката. Ако преди много години бе избрала цигулката пред математиката и правото, днес Дончева можеше да покорява световните сцени. Но съдбата си знае своето - превърна я в една от емблемите не само на съдебната зала, но и на парламентаризма в новата ни история.

За страстта ѝ към цигулката, известна повече сред любителите на музиката, наскоро разбра цяла България заради едно назначение на министъра на културата Велислав Минеков. С това, че освен отличен юрист тя е и добър музикант той аргументира защо е избрал Дончева за член на управата на фонд “13 века България”. И добави, че за разлика от много други тя редовно е на концертите в зала “България”.

Свири на цигулка от 7-годишна, започнала в детската школа в Трявна. Първите ѝ учители били току-що завършили консерваторията. Не само не ѝ тежало да прекарва часове пред партитурите в упражнения, дори напротив - доставяло ѝ удоволствие. Мечтаела да стане известна цигуларка. Вместо в музикалното училище обаче се оказва в Националната математическа гимназия.

“Година по-рано ме бяха скъсали на първи тур на конкурс, а аз свирех най-трудната програма

Това много ме демотивира, защото видях с очите си какво значи да не си ходил на уроци при журито. Реших, че това не е справедливо изкуство, за разлика от математиката, и това повлия на избора ми”, обяснява днес Дончева.

Обичала да свири и не можела просто така да се раздели с цигулката. “Исках да свиря, но нямаше къде да репетирам, защото в общежитието живеехме 6 деца в една стая и не можех там”, разказа Дончева. Затова не се поколебала пред обявата за набиране на изпълнители за филхармония “Пионер” - най-престижния юношески оркестър по това време, ръководен от известния диригент проф. Влади Симеонов.

“Явих се на конкурс в Двореца на пионерите, свирих пред голямо жури, все оркестранти от Софийската филхармония. Симеонов беше председател на журито, взе ме в първи цигулки”, спомня си тя. “Филхармония “Пионер” беше пример за възпитание на младите хора в любов към музикалното изкуство. Бе уникална и като школа, и като оркестър от 100 ученици”, казва Дончева. 10 години е част от филхармонията и музикалната ѝ кариера набира скорост.

През 1979 г. оркестърът прави 30-дневно турне в Мексико и САЩ. Свирят пред над 7000 души. И така до 10 декември, когато се изправят на сцената в залата на ООН в Ню Йорк. Поканени са лично от генералния секретар Курт Валдхайм да изнесат тържествен концерт за закриването на първата Международна година на детето. Световноизвестният актьор Питър Устинов е водещ, Райна Кабаиванска е солист. Свирят пред представители от 140 страни. На репетицията преди концерта присъства и пожелава да дирижира състава Ленард Бърнстейн. Възхитен, той написва:

“Това не е “пионерски” оркестър, това е върхът на цивилизацията”

През 1981 г. филхармония “Пионер” изнася тържествен концерт в залата на ЮНЕСКО в Париж за откриване на дните за 1300 г. от създаването на България. Година по-късно - през 1982 г., дефилират и във Ватикана. Тогава са част от фестивал на световните оркестри, балети и хорове в Рим, който се провежда под патронажа на английската кралица и кмета на италианската столица. Закарани са с чартърен полет, а Ватиканът е домакин, който приютява младите музиканти в своя пансион. В Рим Дончева е на една сцена в международния оркестър с Веско Ешкенази, тогава 14-годишен. А самата тя е в трети курс право.

Много години по-късно тази музикална кариера на Дончева става повод за политически атаки по неин адрес. По време на един вот на недоверие в “царския” парламент (2001-2005) тогавашният министър Георги Петканов, който ѝ е бил преподавател в Юридическия факултет, вади аргументи срещу политическата си опонентка - била ходила в САЩ и Мексико с връзки от Комсомола. Да я защити веднага скача Стефан Данаилов, който напомня за значимата роля на филхармония “Пионер”.

През 1982 г. в Рим обаче Дончева преосмисля решението да не се занимава професионално и с музика и решава да опита отново. Допитала се до проф. Боян Лечев, светило в цигулковото преподаване тогава. “Той беше много откровен човек и можеше да ти каже - талантлив си, работи, или - не си достатъчно талантлив и няма какво да се хабиш. Когато ме чу, проф. Лечев беше много смаян. Каза, че за първи път вижда да се свири по този начин, но трябва да се приеме обективно, че на 20 г., на колкото бях аз тогава, хората вече са международни лауреати. Нямате проблем да влезете в Консерваторията и да я завършите. Но е по-добре да бъдете съдия в един град, отколкото оркестрант в местния оркестър”, дал ѝ мъдър съвет професорът. Дончева го послушала и продължила с правото. Но паралелно продължила да ходи на уроци с идеята, че

след правото може все пак да завърши и Музикалната академия

Обаче станала свидетел на поведението на музикалните светила там към нейна приятелка и установила, че външните за системата хора ги отхвърлят.

Затова продължила да свири само като любител. Години наред е част от оркестъра на юристите, свирела допреди COVID пандемията. Правели всеки месец концерти в Дома на юристите в столицата. В оркестъра повечето били професионални музиканти, но имало и любители като нея. А под диригентството на Веселин Байчев изпълнявали много оперен репертоар. “Така че моето присъствие в музикалните среди е доста добре известно. Част от сегашните симфонични оркестри са ми колеги и приятели от филхармонията”, казва Дончева.

Години след смъртта на проф. Влади Симеонов през 1990 г. тя е един от инициаторите за възстановяване на филхармонията, заедно с дъщерята на професора Лучия и ортопеда доц. Александър Пешев. Така “Пионер” днес отново е оркестър с международни турнета.

В началото на музикалната си кариера юристката обичала да свири Бах и Хендел, после минава през романтичните виртуози като Паганини, Виенявски, а сега най-често изпълнява Бах и Вивалди. Но не и “Годишните времена”, бърза да уточни. Има няколко цигулки. Последната си я е донесла от Филипините - тя е с малко по-остър звук и е от по-екзотична дървесина, с красиви орнаменти. Най-често обаче свири на цигулка, която си е купила от Румъния, защото е от хубаво дърво и изработена майсторски.

Няма произведение, което може да я затрудни. Аз съм сръчен музикант и бързини и други особености не са ми били проблем. В началото ми бе по-трудно изваждането на хубав звук - при цигулката можеш да моделираш звука и това е важна част от майсторлъка, разказва тя.

Със съжаление признава, че днес допирът ѝ с цигулката е повече като слушател, отколкото като изпълнител.