Защо не бива да крием миналото си от децата

Ако никога не сте правили ревизия на албумите със снимки, ако дневникът ви от тийн годините е все още между книгите в библиотеката и ако нямате никакво притеснение да поканите приятели от студентските си години у дома, значи сте от родителите, които няма какво да крият от децата си.

Повечето имат. От дребни провинения в училище, през рискови експерименти с репутацията, живота и здравето си, до по-сериозни неприятности със закона. Все „подвизи", с които отдавна не се гордеете и сте готови на всичко, за да не стигнат до очите и ушите на децата. А може би нищо фатално няма да се случи, ако отворите капсулата на миналото. Напротив.

Истината дава крила
Тя е най-добрият приятел във всяка ситуация. Понякога е болезнена, друг път е тежка и трудно се преглъща, но само тя те прави истински свободен. Нали така учите децата. А сега е време да им дадете пример как се прави и когато ви питат дали някога сте взимали нещо от магазина, без да го платите, да признаете. Без да спестявате подробности и да опитвате да кръшкате от темата. Но им кажете и къде прекарахте денонощието след това и че съвсем не е било на топло. Разбира се, може да излъжете. Но е добре да обясните на децата важността на решението си да не го правите.

И родителите са хора
И вие грешите. От кръв и плът сте и понякога криввате от правия път. Друг път направо се проваляте. Ако ви питат, това съвсем не ви харесва, защото ви е много важно да не пострада родителският ви авторитет, да не престанете да сте герой в очите на децата. Истина е обаче, че да бъдеш дете на полубог или на цяло божество, е много трудно и задължаващо потискащо. Друго е да знаеш, че безгрешни хора няма и ти си един от тях.

Миналото си тежи на мястото
То е важна част от вас и ще бъде такава винаги. Не се отказвайте от него само защото не е много за изложба. Доброто и лошото са ви оформили като характер и като личност. Дори да не се гордеете с всичко, което някога сте сътворили, не го зачерквайте. Споделете го с децата и им позволете да осъзнаят, че нищо в живота не е само черно или само бяло и не се разминава просто така. Всичко е важно, брои се и се пише в сметката.

Кажете го вие, за да не го направи някой друг
Със сигурност има разлика дали ще чуят пестеливо от вас за щурите ви години в гимназията или цветно и преувеличено от някой друг. Всеки родител иска между него и детето му да има доверие. То е пропускът ви за неговия свят и не бива да се дъните. Дайте, за да получите доверие, дори ако се налага да минете през тръните на миналото си. По-добре вие да преведете детето си през тях, по-малко ще боли. Пък и само вие знаете покрай кои тръни се минава по-леко.

Споделете, за да ви споделят
Повечето родители смятат, че щом детето е тяхна кръв и плът, няма начин емоционалната им връзка да не остане бетонирана завинаги. Категорично са убедени в това, но приемат с крайно недоумение, когато детето започне да затръшва вратата на стаята си в носа им. Защо? Споделянето не е лесна работа. Сигурно не помните, но и за вас не е било преди години, защото вашите родители не са споделяли с вас. Е, може да счупите калъпа и да подадете ръка на своето дете. Разкажете му какво се случи на първата ви среща, какво пихте на онзи прословут 13-и рожден ден, как ударихте колата на баща си в тази на директора на даскалото. А после оставете ледовете да се стопят от само себе си.

Уроците на миналото не са само ваши
Това е една от малкото добри страни на грешките ви отпреди години. Поуките, които сте извадили от тях, може да послужат на децата. Естествено, гаранция, че хлапетата няма да повторят вашите издънки, няма, но си струва да опитате. Покажете им къде сте сбъркали, опишете им последствията от това. Не пропускайте частта с „а какво можеше да се случи, ако не бях...", но не притискайте с назидание. Имайте повече доверие в наследниците си и ги оставете да работят с изводите на спокойствие. И не забравяйте, не вие управлявате техния кораб, но пък никой не може да ви спре да надувате платната в правилната посока.