Скритият (и най-опасният) симптом на тревожност

Всеки, който се е сблъсквал с безпокойството, познава препускащите мисли и необяснимия страх, които го придружават. Тези хора познават умопомрачителната паника, която настъпва във всеки един момент. Не им е чуждо разочарованието, което изпитват, когато никой, включително и те, не разбират откъде идват чувствата им.

Един от най-страшните аспекти на безпокойството е чувството, че не контролираме това, което ни се случва. Естествен отговор на усещането за загуба на контрол е гневът. Обръщаме се към или срещу това, което не знаем или разбираме, независимо дали са ужасни натрапчиви мисли, физически чувства, които изпитваме, хора, свързани със ситуацията, или най-вече ние самите.

Колкото по-притеснени сме дали ще намерим решение на даден проблем, толкова по-вероятно е несъгласието да се превърне в повишаване на тон, на нерационално разстройване, защото паниката ще достигне своя пик и реакцията (макар и безполезна) ескалира в съответствие с нивата на тревожност, които изпитваме.

Какво да правим?

Първата стъпка е да признаем естествената си склонност да изкривяваме безпокойството си в гняв.

Правенето на крачка назад, когато се чувстваме прекалено тревожни и осъзнаването, че стресът от ситуацията е прелял в гняв, ще ни помогне да придобием перспектива за това откъде всъщност идват тези чувства.

Гневът е реакция на тревожност. Това е почти като защитен механизъм за някои хора.

Тази емоция ни предоставя друга възможност за справяне с тревожността, която може да ни накара да се почувстваме малко по-малко безпомощни, отколкото да се свием на кълбо от страх, което често е това, което наистина искаме да направим. Не казвам, че гневът е по-добър, но разбирането на корена му е огромна помощ, което ще ви позволи да се справите както с безпокойството, така и с гнева си.

Когато почувствате, че разочарованието нараства, поемете дълбоко въздух, запишете някъде как се усещате или просто се отдръпнете от ситуацията. Знам, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Все пак знайте, че работи и в двете посоки. Докато гневът може да бъде симптом на тревожност, отдаването на този гняв също може да ни накара да се чувстваме по-тревожни.

Вземете здравословни мерки, за да контролирате безпокойството си като медитация, йога, упражнения, професионална помощ или четене на нещо, което ви прави щастливи. Ако вашият гняв и безпокойство вървят ръка за ръка, ще откриете, че работата върху едното ще ви помогне да се изправите срещу другото.