Какво е заучената безпомощност и как може да бъде лекувана?

Изправени пред неприятни ситуации, най-нормалното и здравословно нещо е да отговорим по начин, който би позволил на обстоятелствата да се подобрят. Но някои хора остават пасивни и се примиряват, вярвайки че нямат контрол над случващото се в живота им.

Заучената безпомощност е отговор на пасивност и подчиняване на ситуации, които обикновено са неприятни. По този начин хората, страдащи от този проблем, нямат намерение да се справят с фактора причиняващ дискомфорт и трудности.

Обикновено проблемът се появява след травмиращо преживяване, в което пострадалият се е опитал да предприеме действия, оказали се неуспешни, за избягване на страданието.

Според Американската психологична асоциация заучената безпомощност е феномен, който се появява заради повтарящото се излагане на стресови фактори. Те са неконтролируеми и карат хората да не използват наличните опции, с които разполагат, за да контролират събитията.

Така те научават, че губят контрол върху случващото се, върху настоящето, върху процесите около тях. В средносрочен план това разрушава мотивацията им за промени.

С други думи става въпрос за психологически проблем, който води до невъзможност да се реагира на ситуациите причиняващи страдание. Травмиращите преживявания в детството могат да станат причина за заучената безпомощност в зряла възраст.

Причини за заучената безпомощност
Всички причини за заучената безпомощност са свързани със склонността, караща хората да вярват, че не могат да контролират събитията в живота си. Те вярват, че съдбата им е предначертана и че не могат да направят нищо, за да я променят.

Травмиращи преживявания в детството
Ако човек се е сблъскват с трудности и неприятности през този етап и не е получил никаква помощ, опора или позитивен отговор, твърде вероятно е той да се примири и да се подчинява пред такива ситуации.

Усвояването на подчинени и пасивни роли
Отглеждането на децата и възпитанието им през детството е друг фактор, влияещ върху развитието на този проблем. Ако има ситуации, насърчаващи социалните роли на пасивност и зависимост, тогава шансът за развитие на беззащитност в бъдеще нараства.

От друга страна, полученият опит по време на детството играе важна роля за „изграждането“ на бездействие. Например, ако децата растат покрай хора, които постоянно им казват, че са неспособни или че не знаят нищо, могат да се превърнат във възрастни, които си мислят, че са безсилни.

Силно контролирана домашна среда
В някои домакинства цари силен контрол. Децата, които растат в среда, в която родителите контролират всичко случващо се около тях и ги лишават от възможността да се поучат от последиците от действията си, са по-предразположени към въпросния проблем.

Чувство на вина
Разбира се, има вътрешни фактори, като отговорността или вината, влияещи върху развитието на заучената безпомощност. Например, когато човек се чувства виновен за нещо неприятно и започва да вярва, че не може да промени или да спре каквато и да е била неприятна ситуация в бъдещето.

По този начин той се примирява и оправдава нагласите си – нещо, което се отразява негативно на самочувствието и достойнството му. Това може да бъде свързано с начина на възпитание, който може да доведе до пораждане на чувство за вина.

Последиците на заучената безпомощност
• Мотивация: приемането на липсата на контрол води до намаляване на мотивацията. Затова и опитите за реагиране в нови ситуации също намалява.
• Познание: Научаването на нови модели на отговор, водещи до позитивни резултати, е трудно. Освен това въпросните хора могат да възприемат проблемите като нещо нормално.
• Емоции: често се наблюдава поява на негативни емоционални състояния като депресия, тревожност и разочарование. Освен това липсва и самочувствие. Това състояние продължава, докато човек отново не започне да контролира обстоятелствата.
• Физическо състояние: сред физическите последици трябва да споменем хранителните разстройства и нарушената функция на имунната система.

Лечение на заучената безпомощност
Най-добрият начин за лечение на този феномен е чрез терапия. Този подход цели да научи човек как да реагира в дадена ситуация.
• Промяна на негативните действия, породени от определени ситуации: чрез извършването на простички задачи – такива, които осигуряват положителни резултати, след като човек е предприел дадено действие. Така човек може да се научи, че неуспехът не е негова собствена грешка.
• Вкарване на положителни чувства: за укрепване на самочувствието. По този начин индивидът ще се чувства по-способен да въздейства върху средата си.

Същевременно терапевтичната интервенция може да включва и справянето с травмиращи събития от миналото. Целта е човек да превъзмогне тези преживявания, като им придаде различно значение. По този начин човек ще се научи да реагира по-гъвкаво и позитивно в бъдещи ситуации.