Метафората на водното конче - какво може да научим от нея?

Вълци, котки, пеперуди, слонове... животните често ни вдъхновяват със специфичните си качества и може да научим много уроци от живота им.

Водното конче несъмнено е едно от тях. Това е насекомо, което представлява два основни процеса: адаптивност и трансформация. То винаги е привличало вниманието на хората поради начина, по който принадлежи към три от елементите на нашата планета: земя, вода и въздух. Процесите му на трансформация го карат да взаимодейства с тези основни настройки на самата природа.

Това насекомо се откроява с голяма красота и крехкост. Според експертите в областта водните кончета са съществували още преди повече от 300 милиона години. Те обаче били малко по-различни тогава, тъй като имаха голям размах на крилата, които достигали 90 см.

Този гигантски размер е значително намален до формата, в който ги познаваме днес. Те са ефирни и почти магически същества, които обитават водата.

„Водните кончета напомнят, че сме светлина и може да отразяваме светлината по мощни начини, ако решим да го направим.“
Робин Нола

Метафората на водното конче: промяна, адаптация и прогрес
Водните кончета са едни от най-очарователните насекоми в царството на безгръбначните. Те са невероятно бързи и да развият скорост на летене до 80 км/ч. Очите им са една от най-привлекателните черти. Те имат около 30 000 шестоъгълни фасети и всяка има своя собствена леща и ретина. Всичко това има една цел: да им предостави една от най-перфектните гледки към природата, която им позволява да имат 360º изглед на заобикалящата ги среда по всяко време само с един поглед.

Въпреки това отвъд анатомията, поразителните цветове и необикновения начин на летене, символиката му също се откроява. Метафората за водното конче се корени в много различни култури, които са наблюдавали много прилики между жизнения цикъл на водното конче и човешкия.

Живот на трансформация
Водното конче има много специфичен жизнен цикъл. То преминава през три много специфични фази в своята метаморфоза, които варират от излюпване и фаза на нимфа до евентуално превръщане в грандиозно водно конче. Цялото пътуване продължава между три и шест години. Последният етап е най-краткият.

Водните кончета живеят в зряла форма само няколко седмици. Голяма част от съществуването си прекарва като водно създание - нимфа, която диша през хриле и се храни с червеи и попови лъжички. По-късно то започва да се трансформира и това пътуване го принуждава да претърпи около 15 промени на кожата, докато се покажат крилете му.

Както водните кончета, така и хората се адаптират към живота, тъй като почти нищо не е статично. Те разбират, че за да оцелеят във всякаква среда, трябва да се променят, да свалят кожата си и да оставят старите си форми. Само тогава може да успеем да станем това, за което винаги сме мечтали.

Да живееш всеки ден пълноценно
Метафората с водното конче ни учи на ценен урок: необходимостта да извлечем максимума от живота си. Когато нимфата свали последния си слой кожа и се появят крилата й, тя осъзнава, че съществуването й ще бъде ефимерно. Така тя знае, че е време да прегърне вятъра, да пътува и да изследва.

Точно като водните кончета, ние също може да се научим да ценим живота със същата страст и деликатност.

Баланс
Друг очарователен аспект на това насекомо са неговите крила. В допълнение към красивите си цветове, те имат невероятно фино настроени маневри за полет. Водните кончета са мощни и елегантни във въздуха, въпреки че са прекарали голяма част от живота си във вода.

Любопитен факт е, че те пляскат с криле около 30 пъти в минута (за разлика от комарите, които правят това около 600 пъти в минута). Освен това крилата им са около 20 пъти по-силни от тези на другите насекоми и маневрите им на летене са много впечатляващи и прецизни.

Япония е една от страните, които най-много почитат това насекомо, защото за тях то идеално символизира баланса в живота.

Последното пътуване до отвъдното
За индианците метафората на водното конче представлява напътстващ дух. За тях това безгръбначно напомня последното пътуване на всяко човешко същество, когато след дълъг живот ние напускаме света на земята и водата, за да станем същества във въздуха. Крилати същества, които най-накрая се издигат в друга сфера, където ставаме духове и свободни души.