Синдромът на заешката дупка - вие страдате ли от него?

Някои хора съществуват, подвластни на сянката на конспирацията. Те смятат, че реалността, в която живеят, се характеризира с лъжи и прикриване. Вярват в теориите на конспирацията и изпитват недоверие към никого, който се съмнява в тяхното съществуване.

Това означава, че са склонни да се изолират от света около тях и да общуват само с индивиди, които споделят техните идеи. За да се опише как и защо се случва тази трансформация, наскоро беше разработена концепцията за заешката дупка. Това е метафора, базирана на историята, разказана в „Алиса в страната на чудесата”.

Въпреки че много от нас гледат на теориите на конспирацията със скептицизъм, за конспиративните любители те са реални, абсолютни и неоспорими уверености.

Синдромът на заешката дупка

Автори на тази теория, са Роби М. Сътън и Карън М. Дъглас, които я базират на .

В книгата на Луис Карол Алиса вижда бял заек, облечен с жилетка и джобен часовник, и изгаряща от любопитство, го следва в дупката му, без да се замисля нито за момент как ще се измъкне. Заешката дупка отвежда Алиса до дълбок кладенец.

Тази метафора на заешката дупка е обяснена в статия в списание Current Opinion in Psychology. Изследователите дават яснота как човек може да попадне в капана на теорията на конспирацията. Те обясняват поредицата от стъпки, които се случват, когато дадена личност се хване в такъв.

1. Неволен процес
Индивидите не приемат доброволно теориите на конспирацията. Вниманието им просто трябва да бъде приковано от тях (както в примера със заека).

Теории на конспирацията като НЛО, свръхестествени преживявания и плоска Земя се раждат, растат и се възпроизвеждат, защото са съблазнителни. Вярващият смята, че е в привилегировано положение в сравнение с околните, които смята за измамени.

Отначало тези хора са привлечени от мистерията и забавлението на странното и ексцентричното. Въпреки това, без те да го осъзнават, този контакт има потенциала да се превърне във фитил, който запалва допълнителни конспиративни вярвания в тях. Това, което започва като любопитство, завършва с трансформирането им. С други думи, контактът с теориите на конспирацията може да има ефект на доминото. Примери за това могат да бъдат намерени в теориите на конспирацията, които се появиха около COVID-19. Вярващите не осъзнават как самият факт на контакт с тези теории променя начина им на виждане на света.

2. „Когнитивна тахикардия“
В началото на синдрома на заешката дупка индивидът може да бъде скептичен към типа информация, която обществото е отхвърлило. Например вярата, че светът е плосък. Но когато влязат в конспиративни кръгове и се свържат с хората в тях, се получава „ефектът на заразата“.

Така техните вярвания, които обикновено са нормални, стават конспиративни. Първоначално изглежда, че това е бавен процес. Но след известно време тези вярвания се съживяват и се увеличават с необикновена скорост. Освен това те стават все по-многобройни и все по-мощни.

След като тази червена линия бъде пресечена, вярващият е склонен да се изолира от реалния свят и да се свързва само с хора, които мислят по същия начин като него. Те обръщат гръб на всеки, който мисли по друг начин. Влизат в спиралата на четене и виждане на все повече информация, свързана със съдържанието на конспирацията. Това още повече затвърждава техните конспиративни убеждения.

3. „Въоръжен” ум
В по-късните етапи на този синдром, убежденията на индивида започват да кристализират и да се втвърдяват. Следователно за него е изключително трудно да ги променя и преструктурира.

Изследователите изтъкват, че доказателствата за тази последна фаза са оскъдни. Това е така, защото е трудно да се намерят участници, които са готови да се подлагат на изследвания върху теориите на конспирацията. Това се дължи на факта, че за тези хора заговорниците са околните, а не те.

Освен това те вероятно са „имунизирани“ срещу всякакви доказателства срещу техните вярвания.