Станфордският експеримент „Маршмелоу”, или какво е забавено задоволяване

Нека направим малко пътешествие назад във времето и да се върнем към вашето детство. Представете си, че седите пред чиния с любимите си бонбони. Колко време ще мине, преди да започнете да ги ядете? Детството е широко изследвано и знаем, че този етап не се характеризира с търпение или съпротива срещу желанията.

Нетърпението обаче не е присъщо само на децата.
Като възрастни ние често избираме да получим незабавно удовлетворение, дори ако последствията в средносрочен или краткосрочен план навредят на нашите дългосрочни интереси. Например, ако сте гладни, но хладилникът е празен. В този случай доставката на храна за вкъщи може да бъде твърде изкушаващо, въпреки че знаете, че това не е най-здравословният вариант.

Всъщност би било по-здравословно за вас да ходите пеша до магазина, както и по-добре за вашите финанси.

Или какво ще кажете за онази рокля, която видяхте в магазина онзи ден и която толкова много ви хареса? Няма проблем, може да я получите след 24 часа и да се премените с нея през уикенда. Или трябва да учите, но вашите приятели са ви поканили да излезете. А що се отнася до отказването от студена бира през лятото, направо е немислимо.

Когато се сблъскате с този тип решения, вашият префронтален лоб се активира. Желанието ви, насърчавано от лимбичната система, се изправя срещу мисълта (защитавана от неокортекса), че това, което ви изкушава, всъщност не е най-доброто за вас.

Системата за възнаграждение на мозъка участва в интензивен
диалог за значимостта на почти постоянните различни подсилващи средства или наказания във вашия вътрешен свят.

Експериментът на Станфорс с маршмелоу
Психологът Уолтър Мишел от Станфордския университет е този, който преди много години изследва значението на този вид забавено удовлетворение в детството. Неговият екип искал да открие стойността на възможността да устои на изкушението от незабавно подкрепление в полза на по-голямо в дългосрочен план.

Участниците в проучването били момчета и момичета на възраст между три и пет години. Уолтър Мишел поставил пред всяко дете чиния, в която имало по един маршмелоу бонбон. Било казано на децата, че ако успеят да не го изядат до 15 минути, ще имат достъп до друг.

Резултатите
Изследването имало за цел да проучи връзката между контрола на импулсите в детството като предиктор на определени черти по-късно в живота. Затова след няколко години децата от изследването били повикани отново. Установено било, чехлапетата, които са изчакали 15 мин и след това са изяли двата бонбона маршмелоу, показват по-добри академични постижения, самочувствие и самоувереност в сравнение с тези, които са изяли първия маршмелоу.

След още няколко години децата, вече възрастни индивиди, били повикани отново. Учените отбелязват, че тези, които са успели да преодолеят изкушението, са имали по-малка склонност към наднормено тегло, били са в добро здраве, по-компетентни в социалните си взаимоотношения и са имали работа с по-висока
квалификация.

Римейкът на експеримента
По-късно професор Тайлър Уотс се усъмнява в резултатите от експеримента с маршмелоу, считайки, че извадката не е била напълно представителна. Той твърди, че проучването е проведено с по-малко от 90 деца с изключително сходни характеристики, които са израснали в подобен контекст.

Затова той повторя изследването, като е особено внимателен при подбора на децата. Неговият екип събира над 900 деца от различни култури, етнически групи и социално-икономически нива.
Проучването заключава, че икономическите променливи са значително свързани със способността на децата да забавят удовлетворението. Тези от по-богатите семейства демонстрират по-голям самоконтрол. Те също така се оказали в по-добра ситуация при втория път.

Нуждата от незабавно задоволяване
Днешното общество изглежда е създадено за незабавно удовлетворение. Изповядва се тезата, че не е лесно да се практикува толерантност към разочарованието, както и умението да се чака не е присъщо за всеки.

В интерес на истината, в определени контексти, решението да се изчака се счита за малко глупаво. В крайна сметка защо да чакаме, когато имаме неограничен достъп до това, което искаме, когато искаме? Защо да чакаме, ако може да го имаме сега?