Най-красивите и необикновени неща, които ни заобикалят сега, някога са били плод на въображението на мнозина. Изглежда, че тази удивителна способност, съществена за голяма част от това, което познаваме като прогрес, скоро ще може да бъде измерена и оценена.
Жул Верн е казал, че „всичко, което един човек може да си представи, други хора могат да го превърнат в реалност“. Голяма част от това, което ни заобикаля днес, преди е принадлежало на необятната вселена на въображението. Сгради, технологично инженерство, книги и дори медицински лечения. Всеки напредък е резултат от концепция, която някой си е представил в даден момент.
Това обяснява защо Алберт Айнщайн смята, че въображението често е по-решаващо от самото знание. Това е начин за разширяване на съзнанието за оформяне на нови възможности, които рано или късно може да се осъществят. Следователно това е конструкция от голямо значение за човешкото същество.
Всички сме родени с изключителен творчески потенциал. Когато пораснем обаче, въображението ни увяхва. То все още е там, но ние просто не сме склонни да го използваме твърде много. Някак си сме убедени, че само децата и наивниците са склонни да мечтаят. Сякаш тази практика няма стойност и значение за нас като хора.
Сър Кен Робинсън беше един от най-изтъкнатите експерти по образование. Той казваше, че училищата убиват креативността. Вярно е, че нашето общество и неговите образователни методологии невинаги се грижат или насърчават тази променлива. Това е по-скоро голяма грешка, както и тактическа трагедия. Защото сме изправени пред бъдеще, пълно с предизвикателства и се нуждаем от иновативни хора, които могат да отговорят на най-разнообразни проблеми.
Следователно въображението е безценен инструмент за нашия напредък. Именно поради тази причина е създаден Институтът за въображение във Филаделфия. Когнитивният психолог Скот Бари Кауфман е негов научен директор. Фигури като Мартин Селигман и Робърт Дж. Стърнберг също са активни участници в дейността му.
Една от бъдещите му цели е да разработи инструмент, който измерва коефициента на въображение.
Какво е въображението?
През 2016 г. Университетът на Ню Мексико разработва инструмент за оценка на човешката креативност. Изследването твърди, че въображението е изключително сложна когнитивна конструкция. Това не означава просто да оставите ума да се лута, да го поставите в състояние, в което се чувства напълно удобно. В действителност мозъкът активира най-сложните механизми, когато мечтаем.
Представянето включва активиране на епизодична памет, извършване на умствени симулации и визуализации, прилагане на бъдещо мислене на практика и дори навигиране в пространството.
Този процес, който включва въображение, създаване, умствено блуждаене и манипулиране на идеи, концепции и възможности, е естествено упражнение, което трябва да практикуваме ежедневно.
Но когато достигнем зряла възраст, начинът ни на живот не оставя място за нашето въображение и точно в този момент нашите психологически конструкции губят своя потенциал.
Да бъдеш креативен, е отражение на гъвкав, оптимистичен и фокусиран ум. Наличието на ресурс за оценка на коефициента на въображение би ни позволило да оценим различни области на нашето психично здраве.
Коефициент на въображение
Коефициентът на въображение ще бъде развит в бъдеще. Ще ни помогне да открием няколко неща. Ще може да правим разлика между двата вида блянове, полезните и безполезните видове. Последните са тези, които не ни водят до никъде, не ни позволяват да постигнем целите си и често са неприятни. Например тези, изпитвани от страдащи от тревожност или депресия.
От друга страна, плодотворното мечтателство е приятен вид мечтание, което облекчава стреса. Той също така действа като механизъм за иновации и ни помага да постигнем целите, които сме си поставили.
Коментари (0)
Вашият коментар