Тази част от тялото може да е причина за депресия

Ако някога сте питали някого за съвет, вероятно сте чували повече от веднъж „слушай инстинкта си“, които често визуализираме в червата си.

Но докато червата ни понякога могат да ни предпазят от проблемите, изследванията показват, че това, което се случва вътре в тях, също може да повлияе на настроението ни. Всички тези бактерии в тях комуникират с мозъка ни повече, отколкото някога сме осъзнавали.

Според Марк Лайт, който през цялата си кариера се опитва да докаже връзката между микробите в червата и нервната система, всички неща в червата ни работят усилено, произвеждайки неврохимикали.

Двата милиона „уникални бактериални гени“ в нашите черва не са просто ей така там, нито събират прах и убиват времето. Те постоянно се надскачат, за да повлияят на физиологията. И както учените сега вярват, и на нашия мозък също.

Тези микроорганизми отделят химикали, които са наравно със същите, използвани от нашите неврони, което означава, че чревните проблеми често съвпадат с депресия и тревожност.

С други думи, депресията може да е резултат от бактериите, които складираме в червата си, а не само поради неврологично прекъсване на връзката на серотонин и други хормони.

Чрез поредица от експерименти през последните няколко десетилетия Лайт установява, че не само бактериите реагират на стрес. Те самите могат да го предизвикат. Това показват резултатите от опитите с лабораторни мишки.

През 2014 г. микробиологът Саркис Мазманиан прави нещата една крачка напред с презентацията си „Чревните микроби и мозъкът: промяна на парадигмата в невронауките“. Неговата работна хипотеза е, че не само микробите се забъркват с бариерата около мозъка, но компрометират чревната лигавица, позволявайки на бактериите да влязат в кръвния поток.

С тази хипотеза и вече добре осъзнавайки, че хранителният режим и антибактериалните лечения могат да помогнат при аутизъм, Мазманиан се заема с друг въпрос: заболяване като аутизма наистина ли е заболяване на мозъка, или е заболяване на червата, или на някой други друг аспект на физиологията?

Да се докаже подобно нещо би било монументално в лечението на заболявания, които засягат мозъка.

Според The New York Times "списъкът с потенциални лечения, инкубирани в лаборатории по света, е стряскащ." Има групи по целия свят, които работят за превръщането на лечението с фекална микробиота в легитимно нещо с открити изпитания, но и Лайт, и Мазманиан бързо отбелязват, че е твърде рано, за да може наистина медицината да каже какъв може да е евентуалният резултат.

Но какъв страхотен начин за лечение на състояния като аутизъм и депресия. Ако ставаше въпрос само за замяна на лошите чревни бактерии с добрите, щеше да е най-малкото революционно за човешкото здраве.