Аз не съм робот, имам аспергер

„Всичко зависи от начина, по който виждате нещата“, каза жената от другата страна на малката масичка в кабинета ми. „След като разберете как те мислят и виждат света, това, което може да изглежда като увреждане един ден, в друг може да бъде талант или дарба.“
Питър Сатмари

Аз съм човек, също като теб. Не съм робот, който няма чувства, и когато ми се смееш, ме боли. Може би не разбирам сарказма или шегите и може би приемам всичко, което казваш твърде буквално, но това не ме прави по-малко човек. Имам чувства, въпреки че ти не ги виждаш, защото не мога да ги изразя много добре и понякога думите ти наистина ме нараняват.

Не съм глух. Чувам какво казваш, дори и да няма същото значение за мен. Нямам интелектуално увреждане, въпреки че именно това си мислиш. Може би си мислиш, че съм странен, но единственото нещо, което ме прави различен е, че възприемам всичко около мен през по-рационална перспектива, пълна с данни. Не съм необикновен. Аз съм точно като теб, но виждам света по различен начин. Имам синдром на Аспергер.

Не смей да ме съдиш, ако никога не си бил на мое място
Колко лесно е да съдим другите, когато не намираме дори минутка, в която да спрем, за да видим действията на някого или да си ги представим, и не съобразяваме обстоятелствата.
Когато не се поставяме на мястото на другия или не му съчувстваме. Когато изглежда смешно да разказваш вицове за хора, които не ги разбират.

„Емпатията е да гледаш с очите на друг, да слушаш с ушите на друг и да чувстваш със сърцето на друг.“
Алфред Адлер

Шири си грешното мнение, че на хората с аспергер им липсва емпатия поради промяна в тяхното невробиологично развитие. Но е смешно как онези, които се хвалят, че имат емпатия, не я използват, когато се занимават с тези личности. Те ги използват, сякаш са Google, защото знаят толкова много информация. Все едно са търсачки. Околните не осъзнават вредата, която причиняват, когато лишават хората със синдром на
Аспергер от тяхната човечност и си играят с чувствата им.

Те ги съдят повърхностно, автоматично, без наистина да ги познават. За тях те са просто парчета със странни ръбове, които не се вписват добре в конкретния пъзел на света, който възприемат. Никой не се интересува да се постави на тяхно място и да види какво би било да се живее с това състояние, което е част от аутистичния спектър. По принцип незасегнатите от него са гледали трейлъра, но не целия филм.

Аутизмът и синдромът на Аспергер обаче са много различни.

Единственото нещо, което е различно при хората със синдрома на Аспергер – и това е разграничаващ, а не определящ фактор – е тяхната трудност при установяване на връзка с околните. Това се дължи отчасти на проблеми с използването на езика, който е известен като прагматика. За всички други характеристики и способности те могат да имат прилики и разлики с други хора.

Чувствата и емоциите са сложни за тях
Светът на чувствата и емоциите е сложен за всеки, ето защо емоционалната интелигентност е фундаментална за човешката адаптация. Но за някого с аспергер е още по-сложно. Ето защо е толкова важно да имаме ясни насоки за нуждите на хората с аспергер и как да взаимодействаме с тях, като имаме предвид възрастта им.

Да живееш като дете с аспергер
Децата с аспергер са склонни да бъдат странни от самото начало. Те имат нужда да използвате език, който е възможно най-позитивен, и да ги хвалите често и искрено, вместо да се фокусирате върху това, което в поведението им липсва. Често е много полезно да им кажете какво трябва да правят и да се въздържате да им казвате какво да не правят.

Да ги научите да слушат, е от основно значение. Трябва да сте разумни с това, което искате от тях, и търсенето трябва да съответства на техните способности. Изразяването на себе си просто, ясно и кратко ще подобри значително комуникацията с тях.

Важно е да им помогнете да идентифицират чувствата. Децата с аспергер се борят много с разпознаването на емоциите на другите хора и изразяването на своите собствени. Също така е полезно да оставите настрана критиката, доколкото е възможно, и да им помогнете да развият положителна представа за себе си, което ще има пряк ефект върху тяхното самочувствие.

Синдром на Аспергер в юношеска възраст
По време на юношеството разликите при децата с аспергер започват наистина да се проявяват. Те могат да останат безразлични към социалните събития или независимостта, докато техните връстници се движат към зряла възраст и търсят своето място в обществото.

Важно е да се обърне внимание на отношенията им с потенциални партньори през това време, независимо дали са момчета или момичета, тъй като те имат проблеми с разбирането на привличането и страстта. Сексуалното образование трябва да бъде друг централен фокус, въпреки че това важи за всички подрастващи.

Аспергер в зряла възраст
Хората с аспергер могат да живеят нормален живот и повечето го правят. Ако работят върху адаптирането към средата и емоциите си по време на детството, тогава те обикновено нямат толкова много проблеми при преминаването в зряла възраст. Те са склонни да имат най-много проблеми в работата, ако са на публична позиция, и обикновено се справят по-добре, когато могат да работят по индивидуални проекти, независимо колко сложни са те.