Седем от най-сериозните травми, получени в детството

Най-сериозните детски травми оставят тлеещи следи, които продължават да имат ефект и в зряла възраст. Те са дълбоко вкоренени в ума и сърцето и се проявяват като дискомфорт, разстройства или трудности при постигането на пълноценен живот.

Най-сериозните травми в детството обикновено произтичат от ситуации, в които децата усещат, че техният живот или този на значими хора около тях е в опасност. Най-вече на тяхната майка или баща.

Травмите от детството могат да оставят белези , които остават за цял живот, особено ако са тежки . Техният интензитет варира в зависимост от степента на извършеното увреждане, честотата му, възрастта, на която се случва, наличните психологически ресурси и предоставената подкрепа.

Кои са седем от най-сериозните травми, получени в детството?

1. Емоционално насилие
Това е една от най-сериозните травми в детството и включва действия като продължаващо вербално насилие, липса на обич, епизоди на унижение и презрение...
Проучванията по темата са категорични, че подобно поведение води до промени в мозъка на децата.

2. Физически тормоз
Физическо насилие има, когато настъпят наранявания по тялото на детето в резултат на агресия от възрастен.
Най-консервативните данни показват, че един на всеки 20 души е претърпял този вид насилие в детството си. Този тип злоупотреба прави детето (и по-късно възрастния индивид) по-уязвимо към външни агенти, които могат да предизвикат психическо или физическо заболяване.

3. Сексуално насилие
Друга от най-сериозните травми в детството е сексуалното насилие. Това е травматично преживяване, което децата преживяват като посегателство върху тяхната физическа и психологическа цялост. Освен това последствията от него обикновено продължават през целия живот.

Този тип злоупотреба включва всяко принудително сексуално поведение от възрастен, което нахлува в неприкосновеността и личния живот на непълнолетно лице.

4. Небрежност
Злоупотребата поради небрежност или семейно пренебрегване включва липса на защита за децата. Основните им нужди се пренебрегват и те са изложени на потенциални рискове. Това лишаване от грижа причинява физическа, психологическа и социална депривация. Въпреки това последствията зависят от интензивността на изоставянето и наличните рискови фактори в околната среда.

5. Насилствено малтретиране на майката
Децата, които са свидетели на жестоко малтретиране на майките си, имат изключително висок риск от проявяване на здравословни проблеми. Освен това те са по-склонни да използват насилие в живота си като възрастни хора и са по-предразположени към развитие на разстройства като тревожност и депресия. Обичайно е да страдат от силно чувство за вина, че не могат да помогнат или да спасят майка си.

6. Злоупотреба с вещества в дома
Злоупотребата с психоактивни вещества у дома също е една от най-сериозните травми в детството.

Групата Помпиду, под ръководството на д-р Корина Джакомело, провежда изследване в тази връзка. То посочва, че тези деца са изложени на по-голям риск да употребяват субстанции в бъдеще. В допълнение те са по-склонни да страдат от разстройства на настроението и психични проблеми.

Родителите, които употребяват вещества, също са склонни да показват небрежно поведение към децата си.

7. Лишаване от свобода на родител
Децата, чийто родител е в затвора, не само губят възможността да поддържат редовен контакт с него, но и изпитват по-високи нива на стрес. Те страдат от чувство за продължаваща загуба и често имат проблеми с формирането на последователен модел на авторитет и семейство. Нерядко това води до нарушения на привързаността, симптоми на посттравматичен стрес или дефицит на вниманието.

Какво може да се направи?
По правило всеки, който е преживял една или повече от тези най-сериозни травми в детството, се нуждае от професионална помощ. Като възрастни индивиди тези хора може да не го забелязват, но следите от миналото често им пречат да растат и да вървят напред в живота.

В идеалния случай всеки човек, който е бил подложен на подобни преживявания, трябва да бъде лекуван възможно най-скоро. Колкото по-рано се обърне внимание на ситуацията, толкова по-вероятно е травмата да има по-малко определящи ефекти.