Странният случай на децата, които се отказват от живота

Синдромът на примирение е странно разстройство, което се среща в Швеция от десетилетия сред децата и юношите бежанци. През 1958 г. шведският психиатър Анна-Лиза Анел описва този синдром като изключително рядко разстройство, което се появява главно след тежка психологическа травма.
Едва през 1998 г. Швеция регистрира първия случай на синдром на примирение. Те го описват като дългогодишно разстройство, засягащо психологически травматизирани деца и юноши, потопени в миграционни процеси.

През 2014 г. Шведският национален съвет по здравеопазване и социални грижи включи диагнозата синдром на примирение като отделна диагностична единица. Децата и юношите, които са жертви на този синдром, са популярни в Швеция като апатични деца( apatiska barn).

Как се проявява и защо?
Разстройството се характеризира с появата на депресия.
Синдромът има прогресивно начало. Децата започват да се отдръпват, губят апетит и спират да ходят на училище.
С напредването му се появяват екстремни нива на апатия, неподвижност и мутизъм без видима биологична причина. Първо, има намаляване на обичайните модели на поведение, ежедневните дейности и мотивацията. Впоследствие страдащите влизат в кататонично състояние, подобно на кома, за месеци или години, оставайки неподвижни и инертни.

Според Елизабет Хулткранц, лекар доброволец, разстройството се задейства, когато на имигрантите се каже, че им е отказано убежище и трябва да се върнат в страните си на произход.
Всъщност основната причина за синдрома е травма на мозъка.

Други експерти са съгласни, че травматичните преживявания са предпоставка за развитието на това състояние. Освен това те обикновено включват заплаха от депортиране в родината им.

Скорошни изследвания за синдрома на оставка
Изследване от 2019 г., направено с 46 деца, страдащи от синдром на примирение, заявява, че всички деца, търсещи убежище, които са развили синдром на отнемане в Швеция, са били изложени на травма, преследване и насилие.

Освен трудния и травматичен семеен живот, страдащият от синдрома на примирението е налице и специфична уязвимост. Това обяснява защо не всички непълнолетни в подобни ситуации са непременно засегнати. Освен това повечето от децата, които развиват разстройството, обикновено имат анамнеза за психични заболявания, депресивно разстройство и посттравматично стресово разстройство.

Всички непълнолетни със синдрома принадлежат към репресирани и преследвани етнически малцинства. Например Балканите, бившия Съветски съюз, Югославия и Сирия.

Средната възраст, на която се появяват първите симптоми, е 11 години. В повечето случаи децата са влизали в това състояние, след като семействата им са били информирани за предстоящо депортиране.

По правило непълнолетните, които са преживели този синдром, са тези, които преди това са били отговорни за семействата си в качеството на преводачи. Или те са онези, които са преживели най-травматичните събития в родините си. Например насилие или убийство на един или няколко членове на семейството. В противен случай те самите са щели да бъдат жертвите.

Само в Швеция ли е наблюдавано?
Няколко случая на деца и юноши със същите или подобни симптоми са докладвани в други страни. Например в Австралия подобен синдром е наблюдаван при деца бежанци и търсещи убежище от остров Науру.

Освен че е свързан с предишни травми и заплахи за депортиране, точните причини за този синдром не са известни, нито защо причината за него е докладвана само в Швеция. Говори се обаче за някои социални и културни фактори, които оказват влияние върху развитието на болестта.

Един известен случай на непълнолетни, засегнати от синдром на примирение в същото семейство, е този на сестрите Дженета и Ибадета. Те са бежанци от Косово. Тяхно изображение беше отличено с награда от конкурса за фотожурналистика на World Press Photo през 2018 г. По това време Дженета е от две години и половина прикована на легло, без да реагира, а сестра й Ибадета от шест месеца.

Друг потърпевш от това състояние е, която е седемгодишно украинско момиче. Тя живее в Швеция. Не реагира, когато й се говори или е докосвана, храни през назогастрална сонда. Нейната история и тези на други непълнолетни са представени в документалния филм „Животът ме изпреварва“, излъчван по Netflix.