Няма начин да не ви се е случвало, когато сте разговаряли с някого, след края на беседата да не сте се плесвали по челото с мислите:
"По дяволите! Трябваше да кажа това вместо онова, така той щеше да отвърне нещо различно. Най-вероятно не ме е разбрал правилно и сега той ще мисли нещо нередно и невярно за мен."
И започва един тормоз на мозъка цял ден или дори няколко дни. Не сте в състояние да свършите абсолютно никаква работа и сте в невъзможност да се забавлявате.
Катерите се и слизате постоянно по стълбището на разума и паметта си, докато стигнете до ръба на побъркването от премисляне на ситуацията.
Вътрешните диалози търсят някакво решение, в което има илюзия, че може да се върнете назад и да оправите всичко, да изтриете това, което сте казали. Вече ви идват гениални фрази, но както казва народът: „След дъжд качулка”.
С две думи, станали сте подвластни на Синдрома на стълбището и от всичките тези разговори наум, които провеждате, започва главата ви боли, депресия почва да пъпли, натрупва се тревожност, сърцето ви бие неадекватно, хроничните ви заболявания се влошават...
Това е когнитивна грешка, изкривяване, заблуда, в резултат на която вие се разпадате психологически, разпадате се физиологично.
Постепенно спирате за живеете в реалния живот, не правите необходимите действия и, в крайна сметка, съжалявате по-дълго време.
Какво да правите:
1. Наблюдавайте мислите си и си водете бележки
2. Разберете, че това вече е минало и за конкретния момент сте се справили възможно най-добре. Със сигурност по-добре от реакцията, която бихме имали в настоящия момент, различните обстоятелства и сегашното ви състояние
3. Трупайте опит от миналото, но не претрупвайте с мисли мозъка си сега
Коментари (0)
Вашият коментар