Илюзията за прозрачност - не съм добре, а ти не забелязваш

Толкова много хора страдат от илюзията за прозрачност. Те смятат, че цялата им тъга, емоция и отчаяние са ясно видими за всички останали. Те вярват, че околните трябва да могат да познаят какви са техните нужди веднага. Но хората невинаги са отворени книги. Така че, ако наистина имате нужда от нещо, единствената възможност, която имате, е да сте настоятелни.
Повечето от нас са го изпитали от първа ръка, по един или друг начин. Например, ако говорите публично, сигурно си мислите, че всички виждат колко сте нервни. Реалността обаче е, че публиката е забелязала само отличната ви реч и самочувствие.

Помислете за моментите, когато се прибирате у дома след наистина лош ден, в който всичко, което е можело да се обърка, се е объркало. Въпреки това вашата половинка, семейството и приятелите нямат представа, че сте имали лош ден. Те изобщо не могат да познаят.

Не сме толкова прозрачни, колкото си мислим. Нашето вътрешно аз не е телевизионен екран или огледало. Това не трябва да ви ядосва или натъжава. Хората около вас нямат задължението да ви изследват внимателно и да се опитват да разберат дали сте добре или не. Но много индивиди се ядосват, когато околните не могат да отгатнат какво усещат. Те се чувстват пренебрегнати, когато останалите не могат магически да разберат за какво се тревожат.

Най-доброто и здравословно нещо, което може да направите, е да говорите честно и просто да кажете: „Днес имах най-лошия ден“.

Илюзията за прозрачност - виж колко страдам
Да речем, че имате романтична годишнина. С партньора си сте заедно от две години и сте запазили маса в хубав ресторант. Точно когато се каните да излезете от вкъщи, вие разбирате, че любимият ви още е под душа. Вие се притеснявате, че ще закъснеете, и чукате на вратата на банята, за да разберете дали е добре. Няколко секунди по-късно той излиза от нея и ви казва, че не иска да ходи на вечеря.

След много главоблъсканици и увещания най-накрая половинката ви , казва, че не иска да празнува годишнината, защото смята, че връзката ви не върви много добре.

Отговорът му ви изненадва и разтревожва. Питате какво не е наред според него в отношенията ви, а той отвръща: „Нещата в работата не вървят добре. Може да ме уволнят. Притеснен съм от два дни, а ти дори не забеляза."

Най-вероятно ще му отговорите: „Защо не си ми споделил нищо от това?”

Тази ситуация всъщност е доста често срещана. Тук обаче не става въпрос за просто очевиден комуникационен проблем, а за опасно когнитивно пристрастие. То кара човека до вас да вярва, че другите хора могат да разберат нашите емоции само като ни гледат, сякаш имат някакъв специален радар.

Ако искате нещо, научете се да общувате
Всички знаем колко важна е емпатията. Този невербален език, тази връзка, която имаме с хората, които обичаме, ни позволява да разпознаваме нуждите или проблемите им без нужда от думи. Като се има предвид това, емпатията може да ни провали по различни причини.

Може да възприемете емоция, но може би не и основния проблем. Може да попитате някого какво не е наред, но отговорът може да е „нищо“. Толкова често, когато има илюзия за прозрачност, има и емоционална незрялост и липса на ефективна комуникация. Те са троянски коне, които нахлуват във взаимоотношенията. Затова е много важно да се научите да ги управлявате по зрял начин.

Какво да правим с илюзията за прозрачност
Тя е често срещана в романтичните връзки. Много от нас имат идеята, че партньорът ни трябва да може да отгатне какво се случва с нас и от какво имаме нужда.

Желанието ни за интимна връзка е силно, че забравяме, че любовта не ни дава психически или свръхестествени сили. Не може да усетим всичко, което отсрещният мисли или чувства. Затова е важно да имате предвид следното:
• Никога не приемайте, че някой друг е длъжен да разбере през какво преминавате.
• Ако искате качествена връзка, основавайте я на увереност. Основата й трябва открито да изразява това, от което се нуждаете, какво чувствате и какво ви притеснява или наранява.
• Хората не са толкова прозрачни, колкото си мислят. Нито нашите значими други са толкова способни интуитивно да усетят нашите емоции, колкото си мислим. Понякога рутината и работата затрудняват осъзнаването на чувствата на другите. Това обаче не означава, че сме по-малко заинтересовани или че ги обичаме по-малко.
• Трябва да изразите притесненията си в настоящето. Всичко, което запазите за утре, просто ще се превърне в по-голям проблем.