Какво могат да видят бебетата, което ние не можем

Често приемаме, че зрението на бебетата не е толкова добро, колкото на възрастните. Новородените имат изключително слаба зрителна острота. През първите месеци от живота си те успяват само да фокусират и различават цветовете. Въпреки това бебетата са способни да идентифицират някои нюанси, които за очите на възрастен са незабележими. Това е свързано с перцептивното постоянство.

Перцептивното постоянство не се развива до приблизително петия или шестия месец от началото на живота. На този етап бебетата спират да улавят определени тънкости. Това може да изглежда като загуба, но е и необходим процес за разбиране на света. Без постоянство на възприятието би ни било наистина трудно да организираме реалността и да разберем стимулите, които ни заобикалят.

Какво виждат бебетата, а ние не?
Развитието на зрението на бебетата отнема време. В ранните етапи от живота е доста ограничено. То е замъглено и детето не може да фокусира отдалечени обекти. Не усеща дълбочината и не е развило все още стереоскопично (или триизмерно) зрение. За бебетата е трудно да различават слабо наситени цветове и не могат да разграничат нюанси на един и същи цвят.

Въпреки тези ограничения бебетата имат едно особено предимство. Те са в състояние да възприемат нюанси и разлики в определени изображения поради осветление, което възрастните не могат да видят. Това е открито от проучване, проведено през 2015 г. То измерва реакциите на няколко бебета към три подобни изображения (A, B и C) с определени разлики.

• A и B показват един и същ обект, но се различават по интензитета на пикселите.
• B и C са по-сходни по интензитет на пикселите. Те обаче се различават по това, че имат съответно лъскава и матова повърхност.

Резултатите показват, че бебета под пет месеца са изключително способни да възприемат тези нюанси или вариации по отношение на интензитета на пикселите. Това е нещо, което е незабележимо за възрастните.

Въпреки това бебетата не улавят разликата в повърхностите (гланцирани или матирани), докато не навършат седем или осем месеца. На този етап те също са загубили първоначалното си предимство във възприятието. Между петия и седмия месец те са в най-ниската си точка на възприятие. Това е така, защото те все още не са придобили перцептивното постоянство на зряло зрение.

Защо има промени в зрителния капацитет през първите месеци от живота? Отговорът се крие в развитието на перцептивно постоянство. Този термин се отнася до способността, която имаме да възприемаме даден обект или качество като постоянни, дори ако невинаги го преживяваме по един и същи начин.

Например може да разпознаете, че един стол е стол или че брат ви е ваш брат, дори ако условията на осветление се променят. Може също така да различите инструмент, дори когато го чуете с различна сила на звука или ползван от различни музиканти. Или продължавате да възприемате правилно обект, независимо в каква позиция е той или колко далеч сте от него.

Перцептивното постоянство в крайна сметка е способността да се вземат предвид различните елементи на даден обект и да се разпознае такъв, какъвто е.

Накратко, постоянството на възприятието ни позволява да се приспособим към даден стимул и да може да различим аспектите, които ни интересуват най-много, като игнорираме онези, които са неуместни. Въпреки че това е фундаментална и необходима способност, има част от реалността, която се губи завинаги за нас, когато се научим да различаваме.

Например бебета (които все още не са развили тази способност) са в състояние да идентифицират и разграничават различните лица на маймуни (нещо, което би било наистина трудно за възрастен).

Това е феномен, свързан и с придобиването на реч.

Слухът се развива и усъвършенства, докато детето расте, така че при бебето има ограничения. Преди да придобият перцептивно постоянство, бебетата са много по-чувствителни към акустичните вариации и могат лесно да различават произношението, акцентите и нюансите. Поради тази причина едно бебе има способността да научи всеки език с голяма лекота, ако е било изложено на него от началото на живота си. Напротив, когато се научим да различаваме, за нас е много по-трудно да уловим тънкостите на всеки език и да ги възпроизведем.

С две думи, нашето възприятие не е точно отражение на реалността и че нашите сетива ни „залъгват“, за да ни помогнат да разберем нашата среда и да реагираме на нея.