Как да бъде по-плавна адаптацията в детската градина?

Да пуснеш детето си на ясла или градина, не трябва да е стресиращо нито за родителите, нито за детето. Но именно това е една от най-коментираните теми в интернет и е придружена с най-много притеснения, плач и проблеми.

Хиляди родители всяка учебна година търсят информация, с която да се справят първо с купищата документи и изисквания за кандидатстването в детските заведения, а след приема на детето с проблемната адаптация. И тук идва въпросът как да се подготвите така, че процесът да е по-лесен за всички участници в него.

Цвети Христанова и Катерина Ковачева идват на помощ с „Пътеводителят на детските градини” - първата по рода си книга в България, която е събрала в себе си всички изисквания и етапи за едно успешно кандидатстване и постъпване на вашето дете в детска ясла или градина.
В нея може да намерите съвети и стъпки за успешна емоционална подготовка и по-плавно адаптиране в тази новост за малчуганите.

Катерина Ковачева е майка на 10-месечно момиче, репортер, автор и създател на първия Портал за детски градини в страната, в който помага на родителите да се справят с трудното начинание да кандидатстват в ясла и градина.

Цвети Христанова е майка на две момчета, филолог и специалист по качество по професия. Консултант по позитивно родителство и автор по призвание. Нейната страст и радост остават децата и техните усмивки, затова създава първото приложение курс за позитивно родителство на български език - "Оммм, позитивно родителство".

Днес ви срещаме с тях, за д разкажат повече за книгата и кои са най-големите тревоги на родителите.

Има много книги за адаптация в яслата или градината. С какво вашата е по-различна?

Катя: Книгата е продължение на „Оммм, позитивно родителство” и Портала за детските градини, където заедно сме консултирали хиляди майки и татковци през последните години как да се справят с този емоционален период както за децата, така и за родителите.
Цвети е международно сертифициран консултант по позитивно родителство и има редица успешни консултации след трудна адаптация както в България, така и в чужбина. Аз пък получавам много питания от родителите как да се справят с кандидатстването.

Адаптацията в яслите и градините в България е често разнищвана тема и то в негативен аспект, какво може да почерпим от чуждия опит?
Цвети: Диалог между възпитателите в градината и родителите. Педагозите да се интересуват активно от интересите на детето, какво обича, какво го успокоява и да го използват. Също така да се дава редовно обратна връзка за поведението на детето и може заедно с родителя да се изгради план, ако хлапето не се адаптира добре.
Катя: Аз имам наблюдения към берлинския модел на адаптация, който се прилага дори и в няколко наши градини. Прекрасно е, че се прави опит да почерпим опит от чужбина, където този процес минава много гладко, но проблемът ни тук е, че нямаме достатъчно персонал за изпълнението му. Учителите са на критичния минимум от 2 за 30 деца, което е крайно недостатъчно да се практикува плавна адаптация с родител, дори и при прием на едно ново детенце за седмицата. Затова и темата е с негативен контекст в България.

Как помагате на децата да се справят с адаптацията в яслата и градината чрез книгата?
Цвети: На първо време даваме много практични идеи, които родителят може да направи, за да подготви детето. Друго много полезно нещо са 10-те карти, които сме създали за визуализация на ключовите моменти в деня, които помагат на детето да изгради ясна представа какво предстои, кога точно мама ще го вземе и какво ще правят след това. Такава визуализация дава сигурност на децата, защото знаят точно какво могат да очакват.

Кой е най-често задаваният въпрос от родителите спрямо практическата подготовка?
Катя: Мога да обобщя три топкатегории по незнание на родителите – кандидатстване, документи за прием и правата на родителите в яслата. В първите две въпросите на родителите към мен са от чисто практически характер - От колко години детето задължително трябва да посещава детско заведение? Как се случва приемът? Какви документи се изискват? Какви са сроковете? Как да кандидатстваме за компенсации? Какви са нужните медицински изследвания? А последната категория е доста лична, защото към всеки въпрос за правата на родителите има и предистория в повечето пъти с неприятен характер. Тук е и най-трудно да се отговори, затова понякога се ровя във всички наредби в сектора, допитвам се до институции. За съжаление, родителите често се чувстват притеснени да попитат за правата си, затова в книгата съм обобщила най-често питаните въпроси и в тази категория.

Цвети, ти живееш в Нидерландия, разкажи ни какви са разликите между градините тук и там?
Има доста разлики, като започвам с една от най-неприятните части за родителите в големите градове в България – кандидатстването. В Нидерландия то е изключително опростено, няма една дата за кандидатстване, нито една дата на започване. Не се изискват документи като медицински карти или изследвания.

След оглед на градината, която сте харесали, ако дните и часовете, които ви устройват, са свободни в момента, се попълва кратък въпросник и се подписва (може и онлайн) договор.
Детето може да започне и на следващия ден. Има плавна адаптация, родителят може да присъства за кратки периоди.

Съветва се детето първите 2 седмици да идва само за къси интервали, за да свикне и опознае обстановката. Възпитателите имат въпросник към вас какво харесва детето ви, за да знаят как да го предразполагат.

Градините приемат от 3-месечни бебета до 4-годишни деца. На 4-тия рожден ден на детето има малко парти в групата с изпращане и хлапето веднага след него започва в подготвителна група в основното училище, която е 2 години и е безплатна.

Основната разлика е, че родителите имат гъвкавост откъм работното си време, затова и много деца не посещават всеки ден детска градина или пък не по цял ден.

Възпитателите дават активно обратна връзка и отбелязват, ако има промени в поведението. Получава се всеки ден онлайн дневник с дейностите на детето, снимки, сън - това може да варира от градина до градина, разбира се.