Явлението coolhunting се роди благодарение на възхода на така наречената cool култура. То разчита в голяма степен на социалните мрежи, за да наблюдава периферно хората и по този начин да им предлага стоките, за които те жадуват.
С две думи, coolhunting е рекламна и маркетингова практика.
Социалните платформи са основни пространства за развитието на coolhunting. В тези виртуални мрежи хората изразяват себе си и разширяват своя начин на живот, очаквания и желания. Господарите на пазара са там - готови и чакащи да видят какво искат потребителите.
Coolhunting е важна практика в днешното консуматорско общество. Фокусът пада върху това, което е в тенденция, или това, което масите искат.
А ла карт бунтове и други производни
Популяризаторите на cool културата и на coolhunting знаят, че важна черта от това да бъдеш cool, е да бъдеш предизвикателен.
Помислете за това, че типично готиният характер е непокорен и разрушителен. Сетете се за всички манекенки, които излизат на модния подиум - винаги изглеждат ядосани и все едно не им пука за нищо.
През 1997 г. историкът Томас Франк написва книга, която скоро се превръща в класика, озаглавена The Conquest of Cool. В нея той прави някои смущаващи разкрития. Най-важното от тях е, че развлекателната индустрия асимилира и трансформира истинските бунтове от 60-те години. След това ги превърнаха в нещо безобидно и без съдържание, явление, познато като cool culture (готина култура).
На практика рекламата превърна социалния бунт в бунт от корицата на списанието. Младежите, които демонстрираха някога срещу войните, бяха превърнати в момчета, които продупчиха носовете си или разкъсаха дънките си, за да покажат колко разрушителни са. Разбира се, те също трябваше да бъдат красиви, но преди всичко индивидуалисти. В тази нова орбита самият колектив се превърна в модата, а не в причината за нея.
Coolhunting и безличност
Напълно приемливо е заинтересованите страни да изследват пазарите и да идентифицират вкусовете на потребителите. При coolhunting-а обаче философията, която гравитира като фон, е под въпрос. Това е видът, който обещава удовлетворение и щастие, просто като се присъединява към текущата тенденция.
Въпреки че винаги може да изберем да приемем тази философия леко, в действителност не всеки разбира тези пазарни капризи за това, което са - мимолетни тривиалности. Има хора, които ги приемат твърде насериозно. Тенденциите може дори да предизвикат конфликт между тях.
Този тип механизми и практики подхранват атавистичния страх от отделяне от стадото. В древни времена този страх се основава на разочарованието на групата, защото не е била смела, ефективна или умела.
В днешната култура обаче, движена от coolhunting, страхът е, че няма да може да купуваме или придобиваме определени артикули или че няма да сме в крак с текущата тенденция.
В крайна сметка няма по-голяма опасност от тази, която подхранва страха ни от това какво или кои сме.
Коментари (0)
Вашият коментар