Бяхме ли по-щастливи без социалните медии?

В света, в който живеем днес, има един въпрос, който се появява в съзнанието ни. Бяхме ли по-щастливи без социалните медии?
Безспорно, тези платформи са добър източник на алтернативна информация.

Въпросът обаче надхвърля функционалността и полезността на социалните мрежи. Както при всяко ново технологично изобретение, трябва да анализираме дали то подобрява живота ни. Дали оптимизира взаимоотношенията ни, променя неадаптивните ни навици и използването му кара ли ни да се чувстваме добре.

Три милиарда души, около 40 процента от световното население, използват социални медии. Според някои доклади прекарваме средно по два часа на ден в споделяне, харесване, туитване и актуализиране на информация на тези платформи.

След като социалните медии играят толкова важна роля в живота ни, може ли да жертваме психичното си здраве и благополучие, както и времето си? Какво предполагат доказателствата по темата?

Социалните медии и стресът
Хората използват социалните медии, за да изпуснат парата. Недостатъкът на това е, че нашите фийдове често приличат на безкраен поток от стрес. През 2015 г. изследователи от базирания във Вашингтон Pew Research Center се опитаха да открият дали социалните медии предизвикват повече стрес, отколкото облекчение.

В проучването на 1800 души жените съобщават, че са по-стресирани от мъжете. Установено е, че Twitter има „съществен принос за стреса“, тъй като повишава осведомеността на другите хора за това състояние.

Състояние на ума и социални медии
Ако се замислите за видовете публикации, които сте виждали, те вероятно често не са от огромно значение лично за вас. В края на краищата добрите новини за нещо в живота ви или за вашите приятели и семейство обикновено се съобщават по друг начин.
И така, какво търсите? Да се сравнявате с другите? Да намерите съмишленици, които мислят по същия начин като вас?

Сравняването на себе си с другите винаги води до разочарование, защото винаги се сравнявате с постиженията на околните. Намирането на хора, подобни на вашите идеали, може да е вдъхновяващо, но наистина ли някой ден ще отидете на кафе заедно или ще им се обадите по телефона? Може да се случи, но времето, което инвестирате в общуване с хората в социалните медии, е непропорционално повече, отколкото с тези, които виждате в реалния живот.

Подобриха ли социалните мрежи интимните отношения?
Когато мислим за подобряване на социалните взаимоотношения, се има предвид повишаването на общото благосъстояние на човек чрез поддържане на значими връзки. Интимността във взаимоотношенията се изразява в количеството възприемана социална подкрепа. Чувството да сме обичани и да може да разчитаме на различни хора за различни планове ни прави по-щастливи.

За да поддържаме добри отношения, трябва да поддържаме контакт, да говорим лице в лице, да се изслушваме и да не приемаме нещата за даденост. Социалните медии обаче ни дават фалшиво усещане за познаване и контакт с останалите. Изглежда, че изобщо няма нужда да полагате усилия да се опознаем.

Загуба на естественост и чувство на самота
Всички показваме това, което искаме в профилите си и се придържаме към него. Поради тази причина част от магията на нашите ексцентричности, начина, по който изглеждаме, и индивидуалните комплекси, които ни правят несъвършени, но същевременно вълнуващи, са изгубени. Освен това в тези цифрови платформи връзките се губят и често има необяснимо отхвърляне.

Има постоянно усещане за суматоха и движение. Всички сме систематизирани и програмирани. В началото това изглеждаше вълнуващо, но сега ни липсват малките детайли. Все повече се уморяваме от сглобяемото съвършенство. От тези променливи взаимоотношения в социалните медии, които не се превръщат в истински интерес към другия човек в реалния живот.

В социалните медии ни липсват видовете хора, които не претендират, че имат перфектен живот, тези, които ни поздравяват с истински усмивки. Тези, които не прекарват цялото си време в хвалби с битието си, а са по-естествени във всичко, което казват и правят. През годините времето, което инвестираме в хората в социалните медии, определено не е пропорционално на емоционалните ползи, които ни носят.