Да ънфрендна или не… това е въпросът след всяка драматична раздяла.
Това е въпрос, на който всеки, който не страда от афекта, на който е подложен потърпевшият, би отговорил: „Твърдо не, покажи, че си над нещата!”
Но как да покажеш че си над нещата, когато си нагазил дълбоко в тях? Не е лесно нали?
Нека поразмишляваме първо какво може да значи този акт. Понякога се случва да сме много фрустрирани и искаме да покажем на другия колко много ни е наранил, а в същото време искаме да се покажем като силни и зрели личности. Тогава в пристъп на безпомощност ни идва тъпата идея да скъсаме всякакъв контакт с бившите! Но не как да е, а по начин, по който те несъмнено ще забележат, че сме го направили. Това е пасивна агресия – реакция на обида или ярост в която се опитваме да накажем другите с мълчанието си. Не е нужно да обяснявам колко незряло и неконструктивно е това. Да не говорим, че е абсолютен признак на слабост.
От друга страна, аз лично подкрепям всичко, което ни помага да не се заливаме с информация за бившите, особено когато раните още не са заздравели. Кому е нужно мазохистично да се рови в профила на някого, когото още обича, само за да разбере с кои нови хора се среща и къде ходи. Веднъж получили тази информация, любопитството надделява и тогава се подлагаме на душевния мазохизъм да идем някъде, където ще срещнем бившите с новите си половинки. Как да си спестим тези моменти на лудост, ако не ги ънфренднем?
Винаги съществува варианта „unfollow”, поне в повечето социални мрежи. Той е достатъчно добър вариант когато не искаме всеки път, когато включим компютъра да бъдем залети с нова информация от „прекрасния нов живот на бившите”. За съжаление този бутон няма да ни спаси в моменти когато нарочно решим да се самоизмъчваме и да следим профила, в който по-добре никога да не влизаме.
Ако не се въздържате, ако го правите през ден, ако ви носи болка… просто прекратете. Не се колебайте да се дистанцирате от дигиталното присъствие на призраците от миналото. Те не са ви нужни!
Ако имате възможност да говорите с бившия/бившата по някакъв повод, просто се извинете. Обяснете, че в момента имате нужда от време и пространство за себе си и сигурно един ден пак ще може да сте приятели в мрежата – един ден, когато ще сте способни да бъдете приятели и в реалния живот, но за момента сте решили да се дистанцирате.
А на ънфреднатите мога да кажа само едно: Не се обиждайте и не се възгордявайте, светът не се върти около вас, просто вашето виртуално присъствие на някого му е дошло в повече. Това е решение, на което той или тя има право.
Мила Петкова е доктор по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет Комплутенсе. Може да прочетете още много интересни нейни статии в сайта й за психология http://milaswellness.com/bg/
Коментари (0)
Вашият коментар